На пейката в парка(#Wattys2015)

3 Глава:На пейката в парка

Свърши първия час и сега следва втория,но да видим какъв е.
Добре,имам музика.Страхотно,може би не съм ви казвал,но мога да пея.
Даа...Имам много таланти...
Проблема беше,че не знаех на кой етаж и къде се намира кабинета?
Оставаха още десет минути,слязох на най-долния етаж и видях един роял.
Понякога имам чувството,че историята на живота ми минава през едно произведение на пианото.
Влязох в стаята,беше празна само рояла.
Седнах на стола и почнах да свиря.
Това,което свирех беше едно произведение,което аз съм си измислил.
Много е романтично,но и тъжно.
Ванаги всички мой произведения и книги свършват с тъжен край.
Не знам защо,но така го чувствам.

(10 минути по-късно)

Вече не знам от колко време свиря,но стаята се тресеше от емоции.Най-накрая направих последното обръщение на акорда и свърших пиесата.
Облегнах се на рояла и чух един глас да казва:
-Боже,май си едно много талантливо момче,а?
Беше една жена,миля,че е госпожата по музика,но не знам.
Имаше къдрава кафява коса и очила.Не беше всичка а доста пълна,даже.
-Благодаря ви,госпожо...
Аз станах,срамежливо от стола и целия ми клас влезе вътре.
Значи целия клас ме е слушал?О не...
-Какво свиреше?
Госпожата попита,сваляйки си якето.
-Произведението се казва,,Любовна мечта"и е написана от мен.
Тя изглеждаше учудена,от нищото се взеха и столове навсякъде.
Май не виждам реалността.
-Сериозно...Браво!Трябва да го свириш пред цялото училище.
Аз не се съгласих и седнах на най-задния стол както винаги.
Госпожта почна да говори за историята на музиката а аз писах едно ново произведение в нотната ми тетрадката.
Децата изглеждаха много изморени и си личеше,че им беше скучно.
Неусетно часът свърши.Тръгнах да тичам,но госпожата ме спря.
-Хей,как се казваш?
Аз се обърнах към нея и отговорих:
-Казвам се Джейс.
Тя седна на рояла и извади телефона си.
-Може ли да ти направя интервю за училищния вестник?
Какво?Мен?Чу ме да свиря и станах като някакъв училищен Джъстин Бийбър.
-Може ли да говорим по-късно?
Тя се съгласи и аз излязох навън.Чувствах се по-свободен от всякога.Птициге пяха песните си а аз седнах да една пейка в близкия парк.
Не беше много голям,но беше много красив и романтичен.
Зад пейката имаше една малка поляна,на която можеше да се седне.
Извадих си тетрадката,в която пишех историите си и почнах да довършам една.
Тя беше за едно момче и момиче,които отиват на пътешествие и се влюбват.
Беше много весела книга.
Седях си,беше толкова спокойно.Листата шумяха нежно от вятъра,докато това не беше прекъснато.
-Здравей!!!
Аз се стреснах и подскочих от мястото си,това накара книгата ми да падне на земята.
Момчето се протегна и я взе.
Като се загледах,беше момчето,което седеше до мен в час по английски.
-Моля те повече не ме стряскай...
Аз разширих последната сричка,за да го подсетя да си каже името.
-О да!Аз се казвам Стефан,много ми е приятно, Джейс!
Той каза,сядайки до мен.
Имаше нещо в него,което ме караше да се чувствам добре,някак щастлив.
-Приятно ми е Стефан!
Аз казах,приемайки книгата ми обратно.
-Значи пишеш книги?Браво!Мога ли да ти помогна?
Това е толкова мило.Аз отворих страницата на края и му показах как искам да свърши историята.
-Е не!Не и с тъжен край!Какво?Толкова ли ти е тъжен живота?
Той си няма и на представа.Липсваше ми човек,който да ме обича и да се грижи за мен.
-Да тъжен си е...
Той взе тетрадката и почна да пише друг край.
-Ето така ще свърши!Той спасява момичето и така свършва,точка!
Аз се засмях,много ми харесва неговия характер.
-Добре...Нека да бъде така.
Той се зарадва и ми подаде тетрадката.
Аз я затворих и я сложих в раницата ми.
Въздъхнах и си подпрях главата.
-Хей,не бъди тъжен,аз съм тук!Имаш мен,ела облегни се на мен.
Аз не го направих и станах.
Часовете почват след пет минути!О не!
-Трябва да тичам часовете почват!
Аз казах,ставайки от пейката.
Но така не ми се ставаше,исках да остана вечно там.
-Беше ми много приятно да се запознаем,утре по същото време?
Стефан каза,ставайки от пейката.
Бях погълнат от неговата красота,беше перфектен!
-Ще бъда тук и ще те чакам,да знаеш.
Той си взе чантата от пейката и ме прегръна.
-До утре,дребосък.
Момчето се пошегува с мен.
-Не ме наричай така!

Обръщение на акорд-Не знам как да ви го обясня,ако искате уроци от мен ми кажете,но това е музикален термин.

Здравейте хора,моля ви да харесате и да коментирате на тази глава.Харесва ли ви историята?

Крис...