На пейката в парка(#Wattys2015)

25 Глава:,,Сетих се,знам къде е!"

Гледна точка на Стефан...

Събудих се,още не разбирам защо Джейс искаше да спи на земята,но нищо.
Станах и отидох до тоалетната механично.След това погледнах стаята,беше бъркотия.
Седнах на леглото,но него го нямаше,къде е той?
Погледнах към нощното шкафче и видах бележка,сигурно е отишъл на пазар или да види Зейн.Почнах да я чета,беше на английски,което ме учуди.

Когато свърших се хванах за глава и легнах на леглото.Той е знел през цялото време?И как?Следите от кръв са били негови по дяволите!
Станах от леглото и се разчувствах.
-Как можах!!-Крещях и крещях докато не влезе познато лице.
Беше Хари,точно този,който не исках да виждам!Той беше виновен за всичко!Казах му,че сме гаджета,но той изпозваше всякакви методи да ме убеди да се ,,опознаем".
-Ти!!!!Ти идиот такъв!Прецака ми цялата връзка!-Аз му изкрещях,удряйки го в лицето.
Човека се обърна към мен и ми хвана двете ръце.Съпротивлявах се,но той ме настани на леглото.
-Знам,знам,че сгреших и съжалявам...-Младежа каза,сядайки до мен.
Станах веднагически,но не мога да го ударя пак,въпреки че го заслужаваше.
-Не на мен трябва да ми го казваш!-Аз му изкрящях,подавайки му бележката.
Младият мъж я погледна и се хвана за глава.Той въобще не ми помагаше!Джейс може да е навсякъде в момента!
-Това е тъжно,имаш ли са на представа къде е?-Хари каза,гледайки ме в очите.
Защо толкова се старае да ме ядоса!
Той развали всичко на този свят,Джейс беше единственото нещо,за което бих наистина умрял или жертвал.
-Ти сериозно ли?!!!-Добих ядосан вид.
Момчето стана и се усмихна.Взе си телефона и се обади на някого,де да знаех на кого беше.
-Здравей,Лиам....-Хари почна да обяснява какво е станало,докато не чух шумно тичане до нашата врата.
Чу се и зверско тропане и цялата група се появи от там,даже и Зейн.
-Той е на пейката в парка!На 100%!-Всички изкрещяха в един глас.
Това има една много голяма логика,къде другаде да е?

(1 час по-късно)

Обадих се в летището и уредих най-ранният билет,който беше за утре сутринта в шест часът.Групата пожела да дойде с мен,въпреки че прекъсват турнето си.
Беше много мило от тях,но не беше нужно,това е твърде лично.
Още не мога да повярвам,че така е избягал,но го разбирам.Много ми е жал за него,какво преживя милият.
-Дабре ли си Стефан?-Зейн попита,обръщайки се към мен.
Не се чувствах достатъчно силен,днешната новина ме разби на милиони парчета.
-По-добре,благодаря,че пита.-Казах,избърсвайки няколко сълзи от бузите ми.Но и аз съм си виновен като се замисля.Трябваше да го ударя или нещо...ако бях направил нещо,сега нямаше де е така.Охх...а ме смятаха за перфектен.
Госпожата въобще не беше съгласна да ходя обратно в Лондон,но когато чу,че Джейс е там тя просто полудя и ме би с вестник половин час.
Нямам търпение за утре!Ама няма да го търся у парка,защото няма да е там или?

Е,това е днешната глава.Малко е кратка,но нали е глава... :)