На пейката в парка(#Wattys2015)

30 Глава:,,Джейсън Стайлс,ще дойдеш ли на ток-шоу?"

Беше сутрин,в стаята бяхме само аз и Ноа.Размърдах се малко и видях как светлината се мъчеше да проникне през пердето,но всеки знае,че няма как да стане.Тъй като дивана ни е двоен,спах от едната страна а той от другата и нямаше повод да спим заедно.Отвих тъмно- розовия чершаф и станах още в несвяст.
Изпуках главата ми и се разтегнах.
Миг след това без да обувам обувки отидох до банята и отворих мократа врата.Веднага щом влязох очите ми си намериха мястото.И това място беше брат ми и някакво момиче на пода...да уточня,бяха голи.Пуснах мивката и се загледах в мильоните шомпоани.
Брат ми взима всякакви шампоани просо ей така и ми вика,че му е било хоби...
След като свърших всички неща,за който дойдох,реших да събудя брат ми.
-Тайлър...ехо....?-Казах,подбутвайки ръката му леко.
Той мръдна и се хвана за глава,въздъхвайки тежко.
-Ох...какво се случи вчера?-Момчето попита,гледайки към момичето,което още не се беше събудило.
-Не знам,но ако продължиш така ще получиш спин...-Предопредих,излизайки от банята.Затворих вратата,опитвайки се да не събудя новия ми приятел.
-Ползвам презервативи!!!-Брат ми изкещя по най-изродския начин.
Е как можа сега?Не се ли сеща,че Ноа още спи?Трябва да знае,че е тук,нали се прибра много по-късно от нас от партито.
Отидох пак до хола и видях как новия ми приятел се протягаше бавно.
Доближих се до него,без да го стряскам,както Стефан правеше и го поздравих,натъжавайки се от името на бившето ми гадже.
-Добре утро...
Младият мъж забеляза,че се натъжих и ме покани да седна до него.
-Какво ти става?-Попита,избърсвайки единствената ми сълза на бузата ми.
Толкова ми липсва Стефан просто не мога да живея без него.Какво говоря?!Звуча като някой лигав човек от романтичен филм...но е вярно.През толкова неща минахме,но той си е виновен за нашата раздяла...
-Миналото ми гадже.-Казах,прегръщайки го.
-Липсва ми...и то много...
Облегнах се на него,но не чувствах същото като при Стефан.
Ноа се отлепи от мен и ме хвана за раменете.
-Искаш ли да отидем до парка?Ще ти стане по-добре.-Момчето предложи,усмихвайки се топло към мен.
Аз не искам...ако не е на същото място,на което със Стефан седяхме.
-Да,но само ако е онзи парк,където с гаджето ми седяхме.-Казах,ставайки от дивана.
Той кимна и без да му мигне окото изтича до вратата и я отвори.

(30 минути по-късно)

Парка си беше един и същ,толкова красиво и радостно място.Дърветата,който винаги съм гледал с любопитство бяха порастнали.
Птиците не спираха да пеят буйно и грандиозно техните песни,нищо не липсваше в този парк.Освен едно!
Аз и Стефан...това беше единствения недостатък.
Отплеснах се...
С Ноа ходехме към наща пейка със Стефан и я видях,беше пред очите ми.
Толкова спомени минаха през главата ми,толкова бяха хубави.
Доближих се с лице към нея,но не можах да седна,отвътре не ми идваше.
Беше си абсалютно същата пейка,без никакви драсканици по нея,без никой да я е разрушил.За това се молех и като знам,че всичко и е наред вече мога да си тръгна спокоен.
Обърнах се към Ноа,избърсвайки една сълза и видях един мъж в костюм и един чавек с грамадна камера пред мен.
-Джейсън Стайлс,ще дойдеш ли на ток-шоу?-Непознатият човек пита,подавайки си ръката да се запознаем.
Аз още бях в шок,несвяст,не знаех какво правя.
-Какво каза...?

Здравейте хора!!!Другата глава ще бъде от името и на двамата :) :) :)

Kris 1632...