На пейката в парка(#Wattys2015)

7 Глава:Избягахме от училище!

Събудих се.Стефан беше до мен,май заспахме на земята.
Офф Боже...
Взех да стана и той се събуди.
-Добро утро!
Момчето каза,обличайки си блузата обратно.
Можеше да се види,че имаше максимален брой плочки.
Аз отидох до стаята ми и поканих Стефан да дойде с мен.
Взех да си сложа нова вратовръзка,че онази стана на гъз.
-Защо ти е вратовръзка?
Момчето попита,гледайки я странно.
-Ами,харесва ми,защо?Не ти ли харесва?
Той я взе и ми я сложи.
Почувствах се някък спецялен.
-Седи ти префектно,даже завиждам.
Младежа се наведе и ме целуна по устата.Аз не знаех какво точно правя,но знам на къде отиват нещата.
Той ме стовари на леглото ми и почна да ме целува по врата.
-Стефан,спри.Мисля,че не съм готов за това.
Аз станах и той ме прегърна от зад.
-Съжалявам,не трябваше да бързам толкова.
Аз се обърнах към него и си поставих главата на рамото му.
-Не е нужно да съжаляваш,просто искам да знаеш,че те обичам повече от всичко!
Той ми махна главата от рамото му и ме целуна по челото.
В този миг Тайлър реши да влезе.
-Оооо!Колко сладко!
Той каза пак,изпускайки някаква тетрадката на земята.
Вдигнах я и почнах да го удрям с нея.
-Чука се на вратата първо!
Аз крещях и го удрях а той се смееше.

(1 час по-късно)

Закуската беше отвратителна,осъзнах,че брат ми въобще не може да готви.
Стефан повърна в тоалетната,беше забавно.
Преди малко тръгнахме към училището,но едно момиче ни спря.
-Извинете!Имате ли време за няколко въпроса?
Момичето беше на около деветнайсет годишна възраст със руса коса и кафяви очи.
-Да,разбира се,но побързайте.
Аз казах.
Веднага след това тя почна да задава въпроси:
-Ходи ли ви се на ресторант?
Ние дадохме положителен отговор.
-Супер!Има един много хубав нов романтичен ресторант в центъра на града има и нормални маси за вос двамата.
Стефан се засмя и си оправи перчема.
Аз също се засмях,но тъкмо да отговаря,но той ме прекъсна.
-Ще отидем,къде се намира?
Тя ни даде посоките и спомена,че има страхотен приятелски бургер за двама.
-Имаме проблем,ние не сме приятели а двойка.
Тя се усмихна и сподели:
-Това е страхотно!И аз съм като вас!
И така доста дълго време говорехме,но осъзнах,че щяхме да закъснеем за училище.

(15 минути по-късно)

Бяхме в калс,госпожата говореше нещо за театралния клуб.
Седях на обикновеното си място и се гледахме със Стефан.
-Вие!Джейсън и Стефан!Отидете и се запишете в театралния!
Госпожта предложи,но това никога нямаше да стане.
Взех си молива и почнах да драскам на задната страница на тетрадката ми.

Неусетно часът свърши и със половинката ми тръгнахме към прака.Но по пътя Стефан ме спря.
-Искаш ли този път да отидем до онзи ресторант?
Аз се учудих,той иска да избягаме от училище?Ще го направи за мен?
-Разбира се,но това означава,че ще избягаме?
Той се съгласи и така тръгнахме към ресторанта.Аз лично не запомних точно къде е,но явно Стефан знае..мисля...