На пейката в парка(#Wattys2015)

22 Глава:,,Здравейте,искам билет до Лондон веднагически!!!"

Не се целунахме,отблъснах го.Бързо след това станах от пейката и тръгнах към хотела.Лиам ме спря и ми се извини, приех извиненията бързо и небрежно и си отидох.
Първото нещо,което направих беше да взема чай от ресторанта.
Направих го и се запътих към етажа на Зейн и Луи.Почуках на вратата и чух как някой идва към нея.
Отвори се и от там се подаде Луи,който носеше супа в ръцете си.
-Здрасти,Луи.Дошъл съм да видя как е Зейн.
Той се усмихна и ме покани да влеза,без да каже нищо.
Запътих се към хола и го видях,легнал на едно легло,мерейки се температурата.
-Хей...добре ли си?Как се чувстваш?-Аз се приближих до него.
Момчето леко стана,за да ме поздрави и пак легна.Виждаше се,че беше изключително болен.Очите му бяха червени а лицето му беше изтощено.
-Мисля,че съм по-добре.Оценявам това,че си дошъл тук за мен.-Каза,усмихвайки се.
Извадих един пакет чай от раницата ми и отидох до кухнята им.Беше много голяма и модерна,имаше буквално всичко.

Приготвих и стоплих чая и изтичах до него,внимавайки да не го разлея.
-Ето,това ще ти трябва.
Подадох чая и се отдръпнах от него,за да му дам малко свобода.
Младежа прие и почна да отпива бавно от него.
-Много ми харесва,благодаря ти.
Човека каза,гледайки ме направо в очите.Аз станах от леглото и се сбогувах с него,тъй като той искаше да спи.
Отидох до кухнята,бавно,за да не го събудя и попитах Луи:
-Хей,къде е Стефан?
Младият мъж остави кърпата,с която бършеше чиния и се обърна към мен.
-Мисля,че са с Хари в на някой от на двамата стаите.
Приятилят ми каза,взимайки кърпата обратно.Виждаше се,че му беше криво,не знам дали е от Зейн или друго.
-Благодаря ти-Пророних аз.
Излязох от стаята им леко и се узовах в коридора.Тръгнах към на Хари стаята,но стълбите бяха мокри и ми казаха да ни минавам по тях.
Виднагически взех ансансьора и се замислих ,,Какво ли правят те?Защо без мен?
Толкова въпроси,но нямаше отговор.
Металната врата се отвори и влязох в коридора.Размириса се на храна и цигари.
,,Какво става?"-Мислех си аз.
Завих на дясно и изтичах до на Хари стаята.Подпрях си ръката на вратата и въздъхнах.Сложих ухо на вратата,но не се чуваше нищо,явно не са там.
Нищо!Отворих вратата много леко,чувствах се като в хорър филм.
Имах чувството,че момчетата ще ме изплашат всеки момент.
Леглото на Хари беше бъркотия.
Имаше толкова дрехи на него,че няма на къде.Засмях се леко и тръгнах към хола,огромен и луксозен.
Но настъпих нещо,наведох се и беше празна опаковка от презерватив.
Взех я в ръката си и без да исках се порязах на ъгъла.
-Фак!-Изкрещях леко.
От пръста почна да ми тече кръв,мигновенно се запътих към банята,но нещо ме спря.Чуваха си ,,излишни" звуци от нея.
Отворих я много леко и погледах какво става.Веднага корема ми се сви и си махнах рязко главата.
Това,което видях никога няма да го забравя.Стефан безмилостно го изнасилваше отзад.
Но изглеждаше,че и на двамата много им харесваше,тъй като имаше много звуци.
Оставих пръстов отпечатък на вратата и излязох бесен от стаята.
Ударих с юмрук стената в коридора и заплаках.
-Как можа,Стефан?!!Как можа?!!-Провтарях аз.
Миг след това,се изхлузих на пода и извадих телефона ми.
Една едра какпа падна на екрана ми и я избърсах с ръкав.
Набрах летището и една дама ми отговори.Звучеше много уморена и раздразнена.
-Здравейте,искам билет до Лондон веднагически!!!-Аз изкрещях.

Какво ще стане от сега нататък?
Разберете в другата глава ;)