На пейката в парка(#Wattys2015)

4 Глава:,,Къде е той?"

След училище,реших да отида до близкото магазинче и да си взема кола.
Взех я и отидох на касите.
-Това ще бъде два паунда,моля.
Аз дадох на мъжа парите.
-Извинявай,нов ли си?Никога не съм виждал момче като теб?
Той беше на около тридесет години със черна брада и кафява коса.
Мирише на парфюм.
-Да,как познахте?
Той се усмихна и почна да говори,явно много знае.
-Изглеждаш ми много мил и добър,старай се да не се влияееш от другите.
Веднага се замислих за Стефан.Да го попитам ли за него?
-Извинете,знаете ли за Стефан?Той е единайсти клас?
Той пак се усмихна и ми даде една бутилка парфюм.
-Знам,че обича момчета,който имат страхотен аромат.Пробвай този парфюм.
Аз го приех и му благодарих.
Излязох от магазина и се запътих към вкъщи.
Веднага забелязах червените светлини от вънка.
Влязох и изкрещях на Тайлър:
-Ти!!!!Ела тука!!Какво е това?!!
Той си беше направил парти а аз съм нещо като контрол над къщата.
-Това,това е нищо...
Майка ми и баща ми ме назначиха да контролирам,какво става в къщата.Защото,както вижате брат ми няма да се справи и ще настане хаос.
-До един час да си разкал всички!!!!!!
Аз изкрещях от стълбите.
Той се зае със задачата и се качих в стаята ми.Странното е,че Тайлър го е страх от мен.
Седнах на леглото ми и включих телевизора.
Имаше едно предаване за различни видове парфюми.
Боже...

Веднага през ума ми мина спомен от пейката със Стефан.
-Ахх...Стефан...
Аз казах на нищото.
Той дали ме харесва?Той,че е гей е ясно,но...Много искам да ме хареса!

Загледах се в телевизията и заспах.

(На следващата сутрин)

Събудих се.Нов ден е,време е да впечатля Стефан!Взех една карирана риза,беше в черно и тъмно зелено и едни черни панталони.
Бях със същите обувки и една вратовръзка.
Отворих вратата и отидох да се къпя.

(15 минути по-късно)

Добре,нормално ли е да видиш брат ти на пода с пяна около него?
Хмм...Негов проблем.
Излязох и минах през същия магазин като вчера.
Взех една суха паста и отидох да я маркират.
-Мале!Това ти ли си?
Продавача каза,сваляйки си очилата.
-Аз съм!От плът и кръв!
Той се засмя,но се намуси.
-Забравил си нещо!Ето вземи.
Той ми подаде бутилка парфюм.
Същият!Как можах да забравя!
-Мале колко ме е срам,че не си сложих.Благодаря ти.
Аз излязох на улицата и влязох в училищната сграда.
Качих се по стълбите и отидох в час по математика.
-Здравейте деца!Днес ще учим...
Мале колко скучно!Отворих тетрадката ми и почнах да пиша.
Извадих си молива и се сетих,че не съм дал на Стефан неговия.
Обърнах се към него,но го нямаше.
Почувствах се слаб,малко тъжен.
Облегнах се на ръката ми и бях тъжен през целия час.

(1 час по-късно)

Време е за межучасието!!Йей!Веднага се затичах към пейката в парка.
Нахлуха ме толкова емоции,когато видях,че не беше на пейката.
Седнах и една сълза се стече по бузата ми.
-Къде е той?
Аз казах на никого,отчаян.

Здравейте хора!Обещавам,че няма да бъде толкова тъжно,но за сега е това.
Очаквайте следващата глава съвсем скоро!

Крис...