На пейката в парка(#Wattys2015)

29 Глава:,,Да,луд съм..."

Амм...реших тази глава пак да бъде от името на Джейсън...и да...приятно четене...

Бяхме на улицата,светлините мигаха непостоянно и беше много тъмно.Двамата не знаехме колко беше часът и това много ме притесни.
Другарят ми имаше сериозна рана на челото и трябваше да направя нещо.

След ужасно много ходене се узовахме пред входната врата на мойта къща.
Всичко беше толкова напрегнато,венецът на вратата ми напомняше на раната му а времето беше ужасно.Отворих внимателно вратата и го поставих на дивана.Бегом изтичах до кухнята и взех кухненска хартия за раната му.Доближих се бавно до него и забелязах верижката му,пишеше Ноа и Алекс за виаги.Значи и той е гей?
-Благодаря ти,но няма нужда...аз ще се оправя.-Той каза,ставайки от дивана.
Имам чувството,че станах по-силен, от когато бях двойка със Стефан.
Преди бях малко ,,по-лигав"така да се изразя,но сега това вече го няма.
-А аз ти казвам да останеш тук и не искам негативен отговор.-Предопредих,отивайки до кухнята.
Отворих хладилника и разгледах какво има вътре.
Дабре,яйца,бекон,алкохол,алкохол,алкохол...
Добре брат ми само това ли купува!
Загледах се в долния рафт и видях кола.
Без да помисля за взех и налях в две големи,прозрачни чаши.
Отвън се чу виене за куче,не искам да съм там точно сега.
Отидох при болния човек и му подадох чашата.
-Чувствам се толкова зле,че правиш всичко това за мен а аз...нищо.
Попринцип аз казвам това на Стефан,но май за винаги вече няма да бъде така.
Какво прави той?Къде е?Интересува ли се от мен?
Въздъхнах и се облежнах на дивана.
-Няма нищо...както и да е,не разбрах името ти?-Попитах,отпивайки от студената кола.
Момчето завъртя очи и ме погледна учуден.Извади верижката и я показа.
-Кой от двамата мислиш,че съм?Ноа или Алекс?-Младежа каза,подбутвайки ми рамото.
Зачудих се.Ако съдя по външния му вид и по характера...мисля,че се казва:
-Ноа...мисля...?-Казах,свивайки си веждите,и правейки смешна физономия.
Човека кимна и се съгласи с отговора ми.Направих движение с ръка от радост,че познах и се ударих в масата.
-Ох...-измрънках аз.
Ноа се изсмя,но миг след това доби тъжен вид.Пипна частта от медальона,където пишеше Алекс и въздъхна тежко.
Нямаше как да не го попитам какво му има,просто нямаше да съм аз.
-Хей...какво ти става?-Попитах,поставяйки ръката си на рамото му.Момчето си прибра медальона и си почеса главата неловко.
-Нищо...просто...миналото ми гадже...мисля,че не съм го преживял.-Той каза,гледайки към земята.
Уау...значи почти всички,който познавам са гейове?Това е много яко...
-Не думай...при мен е същото.-Въздъхнах аз-Имам чувството,че наистана полудявам психически без него...
Чернокосия завъртя главата си на една страна и се засмя леко.Беше ми много приятно да говоря с него,имам чувството,че просто можеш да му споделиш всичко.
-О да луд си си!Виж какво направи на момчето от партито...
Засмях се и ударих масата с юмрук от смях.Много ми беше смешно,а това не ми се бе случвало, от когато със Стефан се разделихме.
-Да,може би съм луд...-Смехът ми затихна.Името му,Стефан само ме караше да се чувствам слаб.Аз не се шегувах когато казвах,че полудявам.
Чувствам се много по-нервен а и си нямам и на представа откъде взимам тази сила.Онзи младеж си го хвърлих без проблем на масата.Много съм объркан и не знам какво ми става.
-Да,луд съм...

Йооо...сериозно ли?Амм...другата глава пак е от името на Джейс.
От другата глава главите стават много важни и много драматични. :)

Kris 1632....