На пейката в парка(#Wattys2015)

27 Глава:,,Аз идвам за тебе Джейсън,идвам...или?"

Гледна точка на Стефан...

Събудих се.Беше точно пет ако не знехте,на мен ми е малко трудно да ставам рано и разчитам на Джейс да ме събуди.Но за жалост него го няма...но ще си го върна!Не ми пука как ще го направя!Станах от леглото,на което имаше разсипан чипс и взех една бяла блуза.Отидох до банята и я облякох,защото обичам да спа без блуза.Приятелят ми много ме критикуваше за това,но карай.Засмях се леко и си оправих щръкналата коса.
Излязох от банята и се опитах да оправя леглото.Згънах някои чершафи,намазани с шоколад и ги оставих на масата.Обърнах се назад и изкрещях:
-Аааа!!Мамка му!Как влезе,Хари?!
Той се усмихна и поклати глава.Беше се обякъл изцяло в син цвят.
Синя блуза,панталони и обувки.
-Няма да ти кажа...-Момчето каза,подбутвайки ме по рамото.
Аз се сетих какво иска да каже и си опаковах багагжа.
Дрехи,бонбони,парфюм,снимката ни с Джейсън и презервативи.
Кой знае може да ми потрябват!
Усмихнах се и бях готов да тръгвам.
С Хари извикахме останалите и поръчахме такси.

(1 час по-късно)

Вече сме в самолета и ни нападнаха група фенове,разиба се.Седнах на най-първите две места с Найл и се облегнах удобно.Може би пак не знаете,но мен ме е толкова страх да летя,че полудявам.
Попринцип се правя пред Джейс,че не ме е страх,но ме е...и то много.
А най-много се страхувам да не падне самолета.Оххх като мисля за това изтръпвам.
-Добре ли си,Стефан?-Найл попита,гледайки ръцете ми,защото трепереха.
Аз не знех какво да кажа,имам репотацията на силния.
-Ааа...страх ме е да не падне самолета.-Казах без да помисля.
Момчето се изненада и сподели,че съм тренаран за това.
То май наистина е така,защото винаги чета какво да се прави.
Огледах се и видях,че вече летим от трийсет минути!Уау,нямах си и на представа.

*******

Чух капитана да говори по радиото и се услушах.
-На ляво можете да видите необитаймите острови на...на...не знам,но внимавайте да не се загубите там.-Той се засмя леко.
Беше много красиво,имаше и вулкан!
Изведнъж самолета се мръдна рязко на ляво.Вяднага предобих чевство за страх.
Миг след това усещах как лека по-лека падаме бавно на долу.
Панирах се и хванах рамената на Найл.
-ВСЧИКИ ЩЕ УМРЕМ!!!!-Аз крещях,дживейки се на посоки.
Той завъртя глава и ми отвърна:
-Успокой се малко,а?!Никой няма да умира!!-Той изкрещя,ставайки от мястото си.
Аз го последвах във втората класа и видях,че всички хора бяха изплашени и плачеха.Много ми беше мъчно за тях,но трябва да се спася...заради Джейсън!
Изтичах до опашката на самолета и взех аптечката за спещна помощ.
-За какво ти е?-Найл изкрещя,връщайки се най-спокойно на мястото си.
Сериозно ли?!Той ще умре ако не направи нещо.Предава ли се,какво става?
-Найл не е време за шегички ела в този парашут и да си тръгнем!!!-Казах,дърпайки го за ръката.
Младежа се засмя и ме придърпа към седалката си.
Бутах се,гърчех се,борех се,но не успях да стана.Сякаш той ме събутираше...
-Найл!!Какво е това?!-Крещях с всичка сила.
Човека не спря да ме държи,състоянието беше много зле,самолета се запали и нямаше абсолютно никакво време за мотаене.
-НАЙЛ!!!!ПУСНИ МЕ!-Крещях,защото огъня вече гореше и нас.
Успях да си измъкна едната ръка и го ударих с всичка сила в лицето.
Имаше един пожарогасител на масата и се протегнах да го взема,но не да изгася пожара,а за да убия Найл.
Ударих го светкавично бързо по главата и чельостта му изхвърча на ляво.
Тръгнах към кабинката на пилота,но той ме спъна.Как е жив още?
Пламъците идваха към мен и стигнаха лицето ми.
Тези чурвено-оранжеви пламъци горяха кожата ми.
-Аааааааа!!!!!!!!!!!!!-Крещях,но беше просто безнадеждно.

Сори,сори и сори за зъкаснението.Както и да е...весели празници хора дано да си ги прекарате добре :)

Kris 1632...