На пейката в парка(#Wattys2015)

8 Глава:,,Сервитьорката те сваляше!"

И така тръгнахме към ресторанта.Сменихме доста автобуси до тук,даже объркахме пътя.Но в крайна сметка пристигнахме на място.
Влязохме вътре и просто се учудих!Всичко беше толкова подредено и чисто,беше перфектно!
Настаниха ни на една маса в центъра на ресторанта.
Беше окрасено много романтично,имаше много свещи и рози навсякъде.
Даже нямах и минута да се огледам и дойде сервитьорката.
-Здравейте!Аз съм Мо и ще ви сервирам днес.
Момичето се беше опитала да се облече официално,но много не и се беше получило.
Тя беше на най-много седемнайсет години със руса коса и сини очи.
-Здравейте,бихме искали...Какво искаме?
Стефан се обърна към мен,подавайки ми менюто.
Веднага обърнах към десерта,типичния мен.
-Аз бих искал една шоколадова торта без ягодите,моля.
Момичето се учуди и го записа в тефтера си.
Партньора ми затвори менюто и си поръча:
-Мисля,че и аз ще почна от десерта...Така,аз искам абсолютно същото.
Тя добави и това и погледна Стефан любопитно.
-Добре,а нещо за пиене?
Двамата си поръчахме по една кола и сервитьорката довърши:
-Супер!Ще дойдат скоро,няма да оставя красавец като теб да чака.
Тя се обърна към гаджето ми.
Извинявай?!За коя се мисли тая?!
Веднага я погледнах страшно и тя си отиде.
-За каква се мисли тая?!
Аз прошепнах на Стефан.
Той ме погледна и се доближи до мен.
-Ако тя си мисли,че я харесвам...Леле как греши!
Той каза,смеейки се.
Аз също се засмях и сервитьорката дойде със нещата ни.
-Добре,ще вземем презервативи към вкъщи Стефан.
Казах така,че тя да ни обърне максимално внимание.
Общо взето всички чуха,това което казах и се учудиха.
Момичето се намръщи и каза:
-Ето ви храната,приятен апетит!
Тя си отиде,тропайки със крака.
Приятеля ми ме погледна и поклати глава.
-Това за какво беше?Не знаех,че си толкова ревнив.
Аз леко се засмях и си закрих лицето с ръка.
-Ами...
Аз леко се засрамих и почнах да ям.

(1 час по-късно)

Вече свършихме и платихме всичко.От доста дълго време се мотахме из града,когато се сетихме,че същност трябва да сме в училище.Беше едва един и половина а ние свършваме в пет.
Тръгнахме към училище и пристигахме.Беше ме много срам,че избягахме,но си заслужаваше.
По коридора класната дойде и ни пита:
-Къде бяхте?!!В театралния?
Ето го мигът,когато трябва да излъжем.
Аз поех това:
-Да,бяхме в театралния и сега трябва да ходим на там!
Ние се затичахме в ъгъла на коридора и Стефан каза:
-Защо?Не и театралния клуб!
Аз го погледнах и му обясних,че трябваше да излъжа иначе...
Слязохме на долния етаж и така в мазето.
Когато влязохме там,веднага забелязах как едно момиче виси от тавана с въжета.
Госпожта й крещеше,че ни си знаеше репликите.

Еее...Май е време да се запишем в театралния...Офф...