На пейката в парка(#Wattys2015)

31 Глава:Ти пък какво правиш тука?!

Седем и половина вечерта е.Шоуто,в което ще участвам почва в осем и нямах какво точно да правя.Бях в съблекалнята и се гледах в грамадното огледало пред мен.Направиха ми косата още по-светло синя и ми сложиха по-черна вратовръзка.Чуваше се шум само от хора,който крещят из коридорите.
Обърнах се с лице към стаята,стените бяха розови с цветни панделки по тях и имаше една голяма маса по средата.
На лявата стена имаше един плакат на Тайлър Суифт а на другата стена на Селена Гомез.Станах от мястото си и се погледнах в огледалото пак.Забелязах,че вратовръзката ми не беше мното добре изправена и я оправих без проблем.
Внезапно врата се отвори и от там влезе един мъж с черна гъста брада,кафяви очи и черна коса.Беше много дебел ама много и ми направи впечатление,че в блузата му имаше дупка.
-Пет минути и излизаш.-Той каза,изваждайки списъка си, излизайки през вратата.
Погледнах часовника на ръката ми и видях голямата златна стрелка,беше толкова красива и нежна.
Реших да изляза от стаята и си сложих телефона на масата.
Ходих по един много голям и тъмен коридор,но поне имаше много хора и не беше страшно.Пристигнах на входа и видях човека,който ме предопреди да дойда.Погледнах леко отстрани и видях,че имаше поне повече от хиляда зрители.Хванах се за главата и се облегнах на стената.Нямах време да се притеснявам,скоро се чуха и аплаузи,което означава,че излизам.
-Хайде,Джейс излизаш.-Дебелият човек каза,подбутвайки ме за гърба.
Излязох на подиума и помахах на зрителите...дано всичко да мине успешно...

Гледна точка на Стефан

Вече от много време съм в Лонодон и разпитвам къде е Джейс,но явно никой не знаеше.Ходих и в парка,в който се запознахме и в ресторанта,навсякъде!
Момчетата ме настаниха в тяхната къща,която беше сравнително голяма,но не като къщата на приятеля ми де...
От колко време седя в стаята ми и гледам в нищото.Станах от леглото,стаята не беше много осветена,пердетата бяха пуснати.
Никакво слънце не се показваше и пуснах лампите,който винаги са твърде силни и ми дразнят очите.
Отидох до гърдероба и се облякох с една бяла прилепена блуза с чеврени панталони и си взех една шапка.
Ако Джейс беше тук,до сега да съм мъртав заради обличането ми.
Размърдах се и слязох по безкрайните стълби надолу.Когато стъпих на пода,нещо скръцна и се обърнах назад.
Но нямаше нищо,само въображението ми,което не спира да си измисля разни неща още като бях малък.
Влязох в кухнята,но момчетата ги нямаше.Къде са?Огледах се наоколо и видях лист на масата.
Забелязах картинките и стикерите по него...делото е на Найл...

,,Амм...ние сме до магазина,ще се приберем скора и така..."

Някой...

Усмихнах се и ми стана благо,когато прочетох ,,някой".Винаги пише с чувство за хумор.Довлякох се на мини-дивана и се размязах на него,затваряйки очи.
Вдигнах си главата във въздуха и видях едно цвете през прозореца.Беше снежно бяло и много красиво,но беше на сянка а това означава,че няма да може да расте...охх...
-СТАВАЙ!!!!-Чух британски акцент да крещи зад мен.Подскочих и паднах на земята,гледайки объркан нагоре.Как се промъкнаха?Станах рязко и продумах:
-Какво...?
Къдрокосия взе думата,личеше,че беше много развърнуван,сякаш си си е намерил гадже или нещо такова.
-Намерихме Джейсън!!!-Хари,изкрещя раздъхан.
Сърцето ми се изпълни с надежда за наща връзка и почна да тупа по-бързо.
По лицето ми се лепна една усмивка,пак се чувствах жив.
-Аз идвам за теб,Джейсън!

(45 минути по-късно)

Влязох в снимачната площадка с гръм и трясък,не ми пукаше какво ще стане.
Вървях направо към студиото,където е Джейс и влязох в него.
Раздъхан и развърнуван се бутах из хората и през пердетата на студиото го видях.Все същия си е,така красив и елегантен.Щом прекрача това перде,връзката ни може завинаги да се разруши или да се заздрави...
Е!Да видим...

Гледна точка на Джейс

Не мога да повярвам!Това Стефан ли е?!И си влезе ей така все едно е на Пазара Кирков.
-Ти пък какво правиш тука?!

Очаквайте следващата глава скоро ;)

Kris 1632...