На пейката в парка(#Wattys2015)

32 Глава:На какво мирише?Да не би да е...

Беше той...но какво прави тук?Мислех,че ме е забравил...явно не е така.Но не мога да му простя ей така,това просто ще бъде грях.Трябва да си плати,за това,което направи.Не стига,че ми прекъсна интервюто а пък сега ми крещи,че ме иска обратно.
Явно не разбира,че аз не съм играчка,играеш си с мен една седмица и айде на другата си бай-бай от тука.
Всички хора ни гледаха така заинтересовано,все едно играем някоя пиеса а някои просто бяха шокирани като мен.
-Джейсън,нека да ти обясня какво стана,моля те!-Момчето помоли,доближавайки се до мен.
Не давам и пет пари за измишльотината,която ще ми каже.
Най-стресиращото нещо беше,че бяхме по телевизията.
-Какво си мислише?Че можей ей така просто да се позабавлявате в тоалетната така ли?-Казах,размятайки ръце във въздуха.
Стефан си наведе главата и рязко я вдигна,сигурно му е дошло някое ефтино извинение.
-Това беше грешка и ще ти кажа защо,само ме изслушай,моля те!-Младежа изкрещя,падайки на колене пред мене.
Погледнах на другата страна и свих вежди.Въздъхнах тежко и го погледнах несигурен.
-Имаш две минути.-Казах,правейки движение с ръката ми.
Той се изправи и застана лице в лице с мен.Честно казано бих се радвал ако има логично обяснение,за неговото произшествие.
-Много ти благодаря-Приятеля ми каза,избърсвайки една-две сълзи от бузата си.
-Казах на Хари,че си имам приятел,но той беше твърде превъзбуден,за да ме приеме на сериозно.Опитах се!Направих всичко възможно да му обясня!
Уау колко съм впечатлен от историята,толкова е оригинална и хубава,че аз бликвам от радост в момента.Като пет-годишно,което обвинява друго дете,че е направило нещо.,,Той започна пръв";,,Той е виновен" и т.н.
-Звучиш като пет годишно,Стефан!Постарай се повече другия път!-Казах,гледайки към публиката,която почна да се смее веднага.
Момчето дойде при мен и се доближи,хващайки ръката ми срамежливо.
-По-силни сме заедно и не можеш да го отречеш.-Младият мъж каза,пожледайки ме право в очите.
Не!Пак тези очи стига де!Останах на място и помислих над това,което каза.
Колкото и да ме боли,когато го казвам...той е прав.
Въздъхнах още веднъж и си затворих очите.
-Прав си...но си оставаш тъпчо,да знаеш.
Предадох се.Не мога без него,без любовта му.Осъзнах,че ако го зарежа няма да намеря никого като него на този свят.Стефан е единственият с такова голямо сърце,но с отвратителен стил.
-Еее...Джейсйн,ще ми бъдеш ли гадже...пак?-Той каза тържествено,усмихвайки се широко към мен.Обърнах се към плачещата публика и им се усмихнах.
-Не...тази титла трябва да си я спечелиш пак...за сега ти си ми само мой личен треньор-Казах,смеейки се здраво.
Приятеля ми се засмя и ме вдигна бурно във въздуха,бягайки на подиума.
Мале колко ми лепсваше това да ме носи като някоя принцеса.
-А сега ме пусни ти подобие на гадже!-Казах,ритайки със крака в нищото.
Момчето ме пусна,беше се зачервил като домат и се засмях.Косата за пръв път не му беше перфектна,но аз не търся перфектност в него.
-Обичам те...-Той добави,правейки втори опит да ми хване ръката.
Разиба се,че му позволих,но нещо тук не беше наред.Миришеше много странно,спокойно никой не е пръднал,но ми беше много познат мириса.Беше същото,когато препеках един кекс...ахх спомени.
-На какво мирише?Да не би да е...

Хайде да мине от мен,за сега ще оставя всичко да е весело и щастливо,но не мога да го обещая за другата глава.Съжалявам ако ви се е сторило,че бързам или е твърде лигаво,но искам да свърша тази история,защото имам страхотна идея за друга :)

Kris 1632...