Ten.

1.4K 68 1
                                    

Започвах да се побъркавам да седя на един стол. Нервно потропвах с крак  и усещах как изнервях и другите.

— Отивам да си взема едно кафе! - казах ядосано, докато ставах от стола и бързо слязох до долу.

Докато чаках кафето да се изтече в чашата, се оглеждах и видях доктора.

— Извенете! - извиках го и той дойде.

— Господин Стайлс... Някакви проблеми?

— Ъ... Имам въпрос.

— Слушам Ви. - скръсти ръце пред гърдите си и отдаде цялото си внимание към мен.

— Ъ... Къде е детето ми? - колко хубаво звучи. Беше ново словосъчетание за мен и бях влюбен в него.

Детето ми.

На петия етаж. Точно като влезеш в коридора срещу теб е залата. - звула от готовото кафе го прекъсна. Обърнах се бързо и го взех.

— Благодаря. Не може да се влиза, нали?

— Може... Ще се обадя на сестрата там. - усмихна ми се. - Бъдете спокоен, ще се погрижим за детето Ви.

— Моля Ви... Нека си говорим на "ти".

— Добре, ...

— Хари. - бързо довърши изречението му и му подадох ръка, за да се здрависаме.

— Макс Бруклин. - пое ръкаа ми и се здрависахме мъжки. - Ще ти мопогна да спасиш детето си, Хари.- все още държехме ръцете си и се гледахме в очите. — Хайде, да се качим.

Тръгнахр към асансюрите. Той сложи някакъв чип над копчето на асансьора и той след 5 секунди беше при нас.

След това натисна бутона за петия етаж. В кабината имаше още трима човека. Докато се качвахме си мислех за Сара. Трабва да отида при нея веднга след посещението.

— Е... Как е да си баща? - попита ме усмихнато

— Не знам... - вдигнах рамене. - Все още не знам дали трябва да се радвам.

— Разбирам. Аз съм на път да стана след близо четири месеца. - каза гордо и излязохме.

— Чудесно. Нядявам се всичко да е наред. Дано бебето да е живо и здраво. - наистина му желаех това, защото знам какво е да се притесняваш за живота на детето си.

— Благодаря. - запътихме се точно в отсрещната зала. - Сега тихо. - кимнах и влязохме. Още до вратата имаше кутия, от където си взехме едни сини найлони или не знам какво точно, но ги сложихме на обувките си. Все пак тук лежеха бебета и е невъзможно някой да влезе с обувките, с коите сме ходили навън.

4 Months [ Harry Styles BG. Fanfic ]Where stories live. Discover now