4 Months [ Harry Styles BG. Fanfic ]

Thirty • Four

З А М И Н А В А Н Е ?
●●●

Захвърлих всичко на земята и отидох в хола. Сара седеше на земята и беше опряла гърба си на дивана. Веднага седнах до нея и хванах ръка и'.

- Сара? - стиснах леко ръката и' и сложих другата си ръка на рамото и'- Бебе?

- Н-е мога повече, Хари. Н-не м-мо-га. О-опитвам се да б-бъда силна, н-но не мога. - толкова ми липсваше гласът и', дори и сега да плаче. - П-писна ми от де-песарски мисли. Писна ми от про-клетата болка! У-уморих се от живота. Имам чувството, че съм из-плашена от с-собствените си мисли! А-ако можеше да ги прочетеш, щеше да плачеш. С-сърцето ме боли, тялото ми плаче, а умът ми изгаря. Из-плашена съм, Ха-ри. Не го искам! Не мога да ко-нтролирам чувствата си! - извика всичко на един дъх. Не я спрях. И не исках. Два дена се сдържаше и трябваше да изкаже всичко. - П-помогни ми, скъпи. Н-акарай болката ми да умре! - извика най - силно. - Боли ме... Той ми л-липсва толкова много.- прошепна и продължи да трепери.

И мен ме болеше да слушам да говори такива неща, да иска да умре и да иска да се предава.

- Мила, знам, че е трудно за теб, за всеки в тази ситуация. Но не трябва да се отказваш, защото си най - силният човек, когото познавам. Знам, че те боли, но не си сама. Имаш мен. - погледна ме, вече по - спокойна. Леко се обърна към мен. Сложих длан на бузата и'. Взирах се в изтощените и' червени очи. - Заедно сме в това и всичко останало. Ще бъда на твоята страна през цялото време. Както и досега, ще продължавам да се защитавам и помагам. - говорех толкова тихо. Обеснявах всичко все едно на малко дете, но не ме интересуваше, защото и' помагаше.

- О, Хари... - отново започна да сълзи.

- И ще ми обещаеш нещо. Ще започнеш да се храниш и да пиеш. Виждала ли си се в огледалото, любов? Отслабнала си още повече. Не е здравословно. - моите очи също започнаха да сълзят - НЕ МИСЛИШ ЛИ, ЧЕ И МЕН МЕ БОЛИ? КАКВО ЩЕ СЕ СЛУЧИ С МЕН, АКО НЕЩО ТИ СЕ СЛУЧИ? МИСЛИШ ЛИ, ЧЕ ЩЕ МОГА ДА ЖИВЕЯ БЕЗ ТЕБ? А ЕМЕТ? МИСЛИЛА ЛИ СИ ЗА ЕМЕТ? - виках като идиот. Никога не бях викал толкова силно пред нея. Тя се изплаши. Отдръпна се от мен и премина назад. Нямаше да я оставя отново. Хванах лицето и' и допрях челата ни. - Съжалявам, че ти виках. Не заслужаваш това, а цялото щастие на света, мила Сара. Просто... Просто съм изплашен. Не искам да заставам лице в лице с най - големия ми страх, а именно да те загубя. Защото всичко от мен живее за теб и Емет. Ти си моето начало и моят край. Дори когато губя, печеля, щом знам, че си до мен. - усетих сълза да се спуска от окото ми, но бързо я избърсах. Трябваше да съм силен пред нея.