4 Months [ Harry Styles BG. Fanfic ]

Sixty • Two

О Б И Ч А М     Т Е

Sarah's POV

Нямаше по - хубава вечер от тази. Аз, Хари, децата ни, семейството и приятелите ни на едно място, празнувайки любовта ни с Хари.

Точно сега всички се бяхме развихрили в танците. С момичетата не спирахме да пеем и танцуваме на песните на съпрузите ни, а те много ни се радваха. Децата не бяха по - далеч, знаейки всеки текст, дори Дарси - вкъщи винаги сме слушали много песни на One Direction особрно докато Хари не си е вкъщи. Хари много и' се зарадва и почна да я целува.

Танцувахме на Bruno Mars. Пеехме с цяло гърло, а Найл, Луи и Лиам бяха на микрофона. Найл проваляше цялата песен като се смееше, но ставаш още по - смешно. 

Погледнах DJ- я и видях Хари да говори с него. Шепнеха си нещо. Накрая и двамата си кимнаха и Хари започна да идва към мен. Видя, че ме гледа и веднага ми се усмихна. Щом ме стигна, веднага го прегърнах.

— Къде беше? Липсваше ми. - прошепнах му. Ръцете му бяха от двете страни на кръста ми.

— И ти ми липсваше. - беше толкова мил. Погали гърба ми, после целуна челото ми и хвана ръката ми. - Имам изненада. Хайде. - посочи с глава към двора. С усмивка тръгнах с него, напълно забравяйки за песните.

Хари ме заведе на по - тъмно място в двора и ме обърна към морето. Ръката му беше около кръста ми и пръстите му стигаха до корема ми.

— Изненада. - Хари се обърна към мен с широка усмивка и в следващата секунда на небето се появиха фоерверки. Беше невероятно.

— Хари... - сложих глава на рамото му, а той ме приближи още повече съм себе си.

Цялото небе се пълнеше с най - различни цветове. Правеха красиви форми на чистото небе.

— Обичам те. - Хари застана пред мен, хвана лицето ми с дланите си и ме целуна. Затворих очите си и вложих енергия само в целувката. Устните му защипваха моята долна, после я целуваха и накрая отново включваше езика си.

Над нас зарята продължаваше, а зад нас чувах пляскане и подсвиркване.

Хари се отдели и отговорих очите си. Неговите, блестяха, пълни с любов и щастие.

— Защо не ми каза за това? - вдигнах глава към небето. Той се усмихна слабо.

— Нямаше да е изненада, нали? - целуна носа ми.