4 Months [ Harry Styles BG. Fanfic ]

Thirty • Eight

З Д Р А В О С Л О В Н И                            П Р О Б Л Е М И ?

След като Емет заспа, отидох в хола , легнах на дивана и исках да гледам телевизия, но гърба ми и кръста ми ме убиваха. За това реших, че ще е добре, ако си легна на леглото. Сложих няколко възглавници и стана по - удобно.

Пуснах някакъв филм и започнах да се отнасям, когато телефона започна да звъни. Беше Анн.

— Здравей, Анн.

— Здравей, мила? Как си? - Беше  щастлива. Или поне така звучеше.

— Добре. Ти как си?

— И аз съм добре. Емет? Как е малкото ми момченце? - Анн обичаше Емет все едно е нейн син.

— Сега спи. Иначе е много добре.

— Радвам се. Ъм, Хари наоколо ли е? Не си вдига телефона...

— Не. Излезе. Всъщност ние малко се сподърпахме.

— О, какво пак е направил? - засмях се. Винаги, когато се скараме с Хари, тя защитава мен. Независимо кой е виновен.

— Нищо, нищо. Аз преиграх. Днес имах главоболие и бях по - крива.

— Сигурно ти е казал нещо...

— Анн, наистина, когато се прибере, ще се оправим. - засмях се тихо.

— Добре. Обади ми се после да чуя Емет. Много ми липсва. Не съм го виждала от почти половин година. Кой знае колко е пораснал? На снимките изглежда толкова пораснал.

— Дам, порасва. - кимнах си сама на себе си  с усмивка.

— Аз ще те оставям да си почиваш.

— Добре. Чао, Анн.

— Чао, скъпа. - призключих разговора и оставиш телефона на шкафчето. Филма беше интересен и свърши бързо след два часа.

След края му, пробвах да звънна на Хари, но както Анн каза - не си вдига телефона. Започнах да се притеснявам. Ами ако му се е случило нещо? Излезе с колата и беше ядосан...

Опитах се да си разсея от тези мисли, докато преглеждах Twitter- a си. Отново имах стотици съобщения от фенове.

Изведнъж в стаята влезе Емет. Държеше играчката си и търкаше очите си.

— Наспинка ли се, бебенце? - вдигнах го и го сложих да легне посредата на леглото. Целунах го няколко пъти и оправих малко косата му.