4 Months [ Harry Styles BG. Fanfic ]

Thirty • Five

С И Г У Р Н А   Л И   С И ?
●●●

Два дена по - късно.

Със Сара си говорехме нормално. Виждах колко и' беше трудно. Все още не искаше да излиза. Само в двора с Емет. Смяташе, че всички ще започнат да и' говорят за баща и'.

Днес смятам да и' кажа, че утре е погребението. Сигурен съм, че няма да иска да го пропусне. После цял живо8т ще съжалява.

В момента отново двамата са в двора. Тя го люлееше на люлката, бяхме я купили преди много време, но скоро я сложихме. Вече започваше да става по - топло през деня и си позволяваше да го изкарва по - често.

— Виж кой идва, Емет. Тати. - усмихна му се и той започна да се радва.

Говорехме си малко и щом реших, че е в  добро настроение мога да и' кажа.

— Виж, скъпа, знам, че ще е трудно, но утре е погребението на бащата ти и-

— Да, Хари. Ще отида. Няма как да го пропусна. - о, беше толкова лесно!

— Добре. Радвам се. - усмихнаме се един на друг. Станах и я целунах.

— Какво стана с преместването?  - попита ме и замръзнах.

— Ъм... Ти все още ли искаш да се преместим. Защото тук са всички и...

— Хари... - отдръпна се от мен и клекна пред Емет, за да му оправи шапката. - Искам да се махнем от тук. - нямаше какво да правя.

— Добре... - влязох вътре. Погледнах си телефона и имах две пропуснати повиквания от Найл.

Звъннах му обратно и разбрах, че с Лиам и Луи ще се виждат и иска да отида с тях. Разбира се се съгласих. Щяхме да сме в Найл, а той живее на другия край на Лондон, което значеше, че ще ми трябват 40 минути докато стигна.

Преоблякох се и когато слязох Сара хранеше Емет. Това беше първия път, в който щях да я оставя сама след смърта на Ричард.

— На къде така си тръгнал? - попита ме тя като не отделяше поглед от Емет. Седнах до нея на стола и ме погледна с усмивка.

— Ще ходя в Найл с Лиам и Луи. Нали ще се оправиш и ще си добре.

— Разбира се. Ще се занимавам с Емет. Спокойно. - едва докосна устните ни и се отдели.

— Добре. - въпреки всичко щях да и' се обадя поне веднъж.

Целунах и двамата и излязох.