4 Months [ Harry Styles BG. Fanfic ]

Twenty • Five

След като се прибрах, с Хари решихме да имаме кино вечер. Вечеряхме по - рано и приспах Емет.

Когато слязох, на масата в купа седяха пуканки и два чая, от които излизаше много пара. От кухнята се чуваше гласа на Хари. Говореше с някой. Седнах на дивана и взех дистанционното, когато Хари дойде.

— Няма да познаеш с кого говорих туко - що! - каза щастлив и седна до мен.

— С кой? - сложих глава на гърдите му и той се облегна. Ръката му обви рамената ми.

— Макс. Макс Бруклин. Лекарят от болницата. Сещаш ли се?

— Макс , който ни помагаше и чакаше дете? - мисля, че се сетих.

— Да! Но вече си има момиченце на два месеца. Диана. Звучеше щастлив. - двамата бяха се виждаши няколко пъти преди Хари да замине на турнето отново. Не се бях запознавала с жената на Макс, но Хари ми каза, че ще направим една обща вечеря.

— Ще се виждате ли скоро? - Хари пусна комедията "Сърдити старчета"и целуна челото ми.

— Вероятно утре, но ще ми се обади сутринта, за да ми потвърди.

— Окей... Хайде сега да гледаме. - сгуших се още повече в Хари и вложих цялото си внимание към филма.

Към средата на филма телефона ми, на малкта масичка пред дивана, светна. Имах съобщение.
Дано да не е Зейн! Дано да не е Зейн...

— Съжелявам. - извиних се тихо и изключих телефона преди да видя кой ми е писал.

Между другото пуканките бяха свършили след по - малко от десет минути след началото на филма.

  Отново се настаних удобно върху Хари. Прозях се и прегърнах кръста му.

Без да казвам нищо, Хари се пресегна към края на дивана, от към неговата страна, за да вземе тънкото одеало. Разгърна го и ни зави. Притиснах телата ни още повече и се прозях. Надявам се да не е забелязал, защото щеше е тъпо да заспя посредата на филма на кино - вечерта ни. Не сме имали такава от много време.

Измъчения плач на Емет ме разбуди. Под себе си усетих мекото си легло. Заспала съм на филма! Ъгх... Обърнах се бавно на другата страна, но усетих, че бях сама. Надигнах се леко и през едното си око потвърдих съмненията. След по- малко от минута плача му спря. Видях, че телефона ми беше на нощното шкафче. Светнах го, за да видя колко е часа, но също имах близо десет съобщения от Зейн!