4 Months [ Harry Styles BG. Fanfic ]

Fifty • Four

(А/Б  Главата не е нищо особено! Само разговори. Мисля, че другата ще е по - добре. )

"Н Е Щ О   Н Е   Е   Н А Р Е Д?"

— Миличка, батко ти ще дойде! Той няма търпение да се срещне с теб. - целунах челото и'.

Хари седна до мен на леглото и ме накара да се облегна на гърдите му.

— Виж я само. . . - въздъхна Хари и целуна главата ми като едната му ръка беше ма кръста ми, а другата галеше Дарси. - Нашето момиче. - изведнъж започна да издава най - сладките звуци на целия свят! - О, Дарси! - пошепнах развълнувана. Хари продължаваше да я милва, а тя да се радва.

— Невероятна е! - потвърди сигурно Хари и целуна главата ми. Продължаваше да я обсипва с внимание. Знаех колко много искаше да я държи постоянно. Да я гледа без да спре. Да я целува и да и' казва колко я обича. Сложих ръка около лицето и' и само с едно движемие палецът ми мина по цялото и' личице. Тя се успокои и започна да се наслаждава на допира. Продължавах да правя това. Изведнъж се опита да се усмихне, но все още не можеше.

— Видях какво си написал в туитър. - изведнъж казах и го погледнах и той се усмихваше. Гледаше ме в очите. - Благодаря ти! - целунахме се за секунда.

— Обичам те.

— И аз.

В следващата секунда се почука на вратата. Веднага се надигнах, надавайки се да видя Емет и Лиам, но беше сестрата, която дойде да ме провери.

— Здравейте. - усмихна се и застана пред леглото ми. Гледаше семейството ми ( непълното ) и се радваше. Хавана ръце и започна да говори. - Виждам колко я обичате и не искате дс се разделяте с нея, но трябва да ви я взема. - приближи се към нас, а аз я доближих към гърдите си още.

— Защо? Нещо не е наред? - попита Хари.

— Разбира се, че не! Но ако има, няма как да разберем. Трябва отново да направим няколко теста. - тя ми се усмихна мило и аз отново погледнах към момиченцето си.

— Съвсем ското ще се върнеш при нас. Не тъжи за мен и татко, колкото ти на нас. - целунах нослето и', тя отново изгука и и' се усмихнах. - Обичам те, бебенце. - целунах челото и' и бавно и внимателно я поставих в ръцете на сестрата. Тя издаде звук на недоволство, но не започна да плаче. Колко е смела?!