Eleven.

1.4K 62 0
                                    


— Мисля, че трябва да тръгвате. - каза медицинската сестра и се усмихна съжалително.

— Може ли да го докосна? - попита плахо Сара сестрата. Сестрата се позамисли малко, но кимна. Видях как усмивката на Сара се появи и веднага се обърна към Дан. Протегна една си ръка и я врака през дупката. Ръката и' трепереше и бавно приближаваше показалеца си. Щом докосна пръста си леко, веднага го дръпна.

— Какво? - попитах притеснен в ухото и'.

— Студен е... - обърна притеснен поглед към сестрата. - Нормално  ли е? - беше наистина много притеснена. Краката ни трепереха.

— Мхм. Напълно. След няколко дена темперарураа му ще се нармализира. - чух въздишката и'.

— Добре. - усмихна се леко и отново пъхма ръката си, но по - смело. Отново погари ръчичката му, но с два пръста. — Малкото ми момче... Как си? - продължаваше да шрави движение нагоре - надолу по слабичката му ръчичка. — Мама е. Обичам те с цялото си сърце, любов моя. - видя как телцето му започваше да се движи, при което отдръпна ръката си. Изкара я ме погледна. — Той ще се оправи. Никога не съм вярвала по- силно в нещо. - прошепма и обви ръката си около кръста ми. Секунди след това, малкия монитор над Дани, започна да издава звуци и сестарата веднага дойде.

Очите и' се разшириха.По бузите на Сара, започнаха да се стичат сълзи. Разбра какео се случва. Ръката и' стисна силно блузата ми и усетих как загубваше равновесие. Бързо я задържах и я сложих в количака.

— Моля ви, илзезте! - каза с висок глас сестрата, а това още повече стресна  Сара.

— Не! Няма да изляза, докато някой не ми каже какво се случва! - изкрещя Сара и видях как стисва малките си ръчки около дръжките. В същия момент в стаята влезе Макс.

— Мила... Моля те. Ако искаш да спася това ... - търсеше дума,докато клекаше пред нея. - парче месо,си махай задника от тук. - каза в лицеро и', а аз видях как тя  беше на ръба на емоционален срив.

Хванах го за престилката на гърба и го вдигнах. Дръпнах бързо яката му и приближ лицето му до моето.

— Само още веднъж да си казал такова нещо - ще те убия! Ясно ли ти е? А?! - извиках накрая. Видях шибаната му усмивка и просто забих юмрук в мазната му мутра. Той падна на земята, а аз чух вика на Сара.

— Хари! - чух името си и рязко отворих очи!

Вдигнах  рязко глава к видях притеснение поглед на Сара.

4 Months [ Harry Styles BG. Fanfic ]Where stories live. Discover now