With No Regrets | C.D.

2.

*гледна точка на Джулия*

Последните дни минаха толкова неусетно. През повечето време мислех как трябва да се държа пред родителите на Чарли и планирах тоалета и прическата си. С всеки изминал ден притеснението ми се увеличаваше все повече и повече!

Най-накрая денят на страшният съд настъпи! Ами ако те не ме одобрят за сина си? Родителите му живеят по коренно различен начин. Та те ядат пицата (ако изобщо ядат такава) с вилица и нож, що за хора причиняват такова нещо на пица?! Как ще разбереш, че си ял пица, ако пръстите и устата ти не са омазани с кетчуп?

- За какво си мислиш, Джулс? - попита ме Чарли, откъсвайки ме от мислите ми.

- Нищо особено, просто съм притеснена. - отвърнах и подпрях глава на гърдите му. Женски глас озвучи огромната зала на летището, подканвайки пътниците за Лондон да се качат в самолета. Чарлс хвана ръката ми и тръгна по коридора, водещ към самолета. Не след дълго вече търсехме местата си. Първоначално обърках пътя, но бързо се осъзнах и мисля, че никой не се усети. Настаних се на очудващо удобната седалка, а приятеля ми повтори действието ми.

- Хайде де, усмихни се, не обичам да те гледам начумерена. - продума Чарли и постави ръката си върху бузата ми, след което нежно целуна челото ми. Изимитирах усмивка и хванах ръката му.

- Нещо желаете ли? - попита русокоса стюардеса в синя униформа и избута количка с наредени чаши шампанско пред нас.

- Имате ли чипс? - попитах и се усмихнах, а Чарли ме погледна неодобрително.

- Не. - отвърна стюардесата и сбръчка вежди. Чарлс взе една от чашите на количката и' и я отпрати.

- Джулс, какво ти става? - прошепна сърдито.

- Какво да ми става? - отвърнах с тих тон.

- В първа класа сме, от къде ти хрумна да питаш за чипс? - попита ме и отпи от чашата си.

- Ами дояде ми се. - отговорих тъжно и направих кучешка муцунка. Как може да няма чипс, та нали сме в първа класа..

- Това би направило лошо впечатление на нашите, например.. - каза Чарли и се облегна на седалката си, премятайки едната си ръка върху раменете ми, след което ме притисна към себе си.

- Оу, съжалявам. - отвърнах и отпуснах глава върху гръдта му. Явно родителите му са доста консервативни.. Ще се справиш, Джулия!