With No Regrets | C.D.

12.

*гледна точка на Джулия*

Камерън дръпна внимателно стола и ми помогна да заема мястото си от едната страна на масата, а той самия зае срещоположния стол.

- Е, говори. - подканих го надменно, стараейки се да прикрия вътрешното си състояние. Момчето не отговори веднага, а вместо това взе тъмната бутилка със скъпо вино и наля малко количество от червеникавата течност в заоблената чаша пред мен.

- Онази целувка.. - започна, потривайки дланите си една в друга, след което прочисти шумно гърлото си и продължи - Аз.. исках го, но не беше редно..

- Само за това ли ме повика тук? - попитах, повишавайки леко тона си и отпих голяма глътка от чашата си.

- Не.. исках да те видя. - наведе глава и поклати течността в чашата си, след което допря искрящото стъкло до месестите си устни, отпивайки бавно.

- Виждаш ме всеки ден, не ти ли е достатъчно? Ще бъдеш шафер на сватбата ми, колко повече? - зададох поредния заядлив въпрос, а след това вперих поглед към чашата си. Сърцето ми туптеше толкова силно, че на моменти сякаш се качваше до гърлото ми и ме задушаваше. 

- Исках да сме на саме, Джул! - отвърна и отново отпи, а тежкото му дишане огласяше тихата стая.

Последваха няколко дълбоки глътки от страна на двама ни, докато шишето се опразни. Последва още едно, съдържанието на което сякаш се изпари в разговора ни.

- Ти не знаеш какво ми е! - извика брюнета и заби тежкия си юмрук в масата, карайки съдовете върху нея да се разклатят.

- На теб ли?! На теб?! Не аз те зарязах, а ти мен, помниш ли?! - извиках, а след думите ми в стаята настъпи тишина. Изпразних чашата си, след което я напълних отново и вперих замъгления си поглед към официално облеченият мъж срещу мен.

- Аз не исках да те зарежа! Наложи се! - поясни, като силната му ръка отново срещна повърхността на стабилната маса.

- Каква беше причината ти, Камерън?! - продумах и усетих парещите сълзи, спускащи се като водопади от очите ми. Тъмната спирала остави черни петна върху зачервените ми от алкохола бузи, но в този момент това бе последното нещо, което ме вълнуваше.

- Аз.. не мога да ти кажа! - смотолеви и наведе глава.

- Страхливец! Ако беше истински мъж щеше да се бориш за момичето, което обичаш, но явно просто не си ме обичал достатъчно! - проплаках, минавайки с пръсти под очите си, в опит да избърша насъбралите се сълзи.