With No Regrets | C.D.

4.

- Какво правят двете ми красиви дами? - попита закачливо Чарли, вървейки към мен и Лидия. Двете стояхме на голямата градинска люлка в двора на имението и размятахме крака мързеливо. Слънцето грееше силно и заслепяваше очите му, затова той ги държеше притворени и крачеше бавно към нас.

- Събирам последователи! - отвърнах весело, а Лидия ме прегърна. Въпреки начина си на живот, с нея доста си допаднахме и това определено ме радваше!

- След час се събираме на вечеря в столовата, до тогава ще са пристигнали чичо Франк и леля Бети. - каза Чарлс и погледна към Лидия, а тя кимна с глава. По изражението на Чарли разбрах, че нещо не е наред, затова отидох при него, разбирайки се с Лидия да се видим по-късно.

- Какво има, защо си толкова унил? - попитах и обвих ръцете си около врата му, поставяйки нежна целувка на челюстта му.

- Нищо, всичко е наред. - отвърна и се усмихна фалшиво, мислейки че няма да забележа. Кимнах с глава и се върнах на люлката при Лидия.

- Искаш ли да се разходим? - попита блондинката и се хилна като зелка. Кимнах с глава и двете тръгнахме към изхода на имението. - Мамо, ние излизаме! - провикна се към госпожа Бас, която седеше на креслото си в беседката, разглеждаше някакво модно списание и отпиваше от чашата си с разхлаждаща лимонада.

При вика на дъщеря си жената свали скъпите си слънчеви очила с позлатени рамки и погледна към нас, поддържайки брадичката си все така повдигната. Франческа определено се стараеше да поддържа надменния си, богаташки вид, но белезите на старостта по лицето и' бяха твърде забележими и по този начин изглеждаше като гол охлюв. Хората от аристокрацията са шантави птици. В случая, охлюви.

- Какво си се замислила? - попита Лидия и ме откъсна от откачените ми мисли. Не можех да и' кажа, че мисля майка и' за гол охлюв, за това просто смъмрих под нос: "Нищо". Сестрата на Чарли кимна с глава и се качи в автомобила, паркиран пред имението, а аз направих същото.

Шофьорът запали двигателя на лимузината и гумите се задвижиха. Не след дълго продълговатото превозно средство, приличащо на черен люскав дакел, паркира пред огромна сграда, близо до центъра на Лондон.

- Време за шопинг! - изкиска се Лидия и даде знак на шофьора да си върви.

- Но аз не съм си вземала пари! - продумах, изваждайки съдържанието на джобовете си: опаковка от дъвка, банкнота от един долар и използвана носна кърпичка. Лидия се засмя.