With No Regrets | C.D.

15.

- Ама ти нормална ли си?! - изкрещя в лицето ми, така че да усетя дъха му.

- Ако не си разбрал, това значеше, че всичко приключва! - отвърнах с друг крясък и го бутнах в гърдите.

- Искаш да ме побъркаш! - извика отново и се хвана за главата. - Джулия ще те убия!

- И защо ще ме убиваш? Ти сам се натика в спалнята ми!- опровергах го.

-Не можа ли да изчакаш да се махна, за да изчукаш Чарлс?!- сбръчка вежди и постави ръце на хълбоците си. Хмм.. Има известно право, но нали така исках да му докажа, че в нашата афера няма и капчица надежда за евентуално бъдеще.. Дори и да съм сгрешила с постъпката си, вече всичко е минало и няма връщане назад..

-Ами явно не..- отвърнах наперено и му обърнах гръб. Отново поех по пътя към банята, а щом достигнах стаята затворих вратата и се отървах от дрехите си.

Напълних ваната и потопих напрегнатото си тяло във вътрешността и'. Имах нужда от малко релаксация, но едва ли някога ще се върна в онзи спа център.. Ъгх.. Още ме побиват тръпки като се сетя за десетките голи сбръчкани тела, наредени по седалките в банята..

-Няма да оставим спора незавършен!- оповести Камерън и седна на ръба на ваната, надвесвайки леко тялото си над мен. Боже, ако някой ни види ще си помисли, че тук се случва нещо. И да, малко ме стресна, с което предизвика тялото ми да подскочи, а следователно и част от водата да се изплиска на пода.

-Офф, говедо..- yдължих последната сричка.- виж какво направих заради теб!

-Ще изсъхне, а сега по въпроса..- започна, ала бе грубо прекъснат от моя милост. Писна ми от държанието му.

-Няма да обсъждаме нищо, Камерън.. Напусни банята, за да се доизкъпя!- заповядах със сериозен поглед на лицето си. Надявам се този път да усети намека ми.

-Ама..

-Госпожице, нуж..- Ванеса, една от камериерките, нахлу в помещението, но щом видя Кам веднага млъкна. Мамка му, сега какво да правя?!

Грабнах една от хавлиите до главата ми и бързо прикрих тялото си.

-Ванеса, не е това, което си мислиш!- предупредих.

-А-аз ще ви оставя! Извинете ме!- извини се и напусна. Свих очи и устни, след което започнах да налагам момчето до мен.

-Виж какво направи идиот такъв!- извиках и се изправих, овивайки кърпата около тялото си. Е, явно няма да имам нито една спокойна минута днес!

Бързо се върнах в стаята си и започнах да вадя произволни дрехи от гардероба, за да мога да се облека по най-бързия начин и да настигна прислужницата. Ако каже на някого за случката в банята, с мен е свършено!

Камерън седеше на прага на стаята и само следеше движенията ми, изнервяйки ме още повече. В един момент ми падна пердето, затова прекратих действията си и се обърнах към момчето.

-Ако заради теб сватбата се отмени, ще ти съсипя живота!- заплаших го. Писна ми да проваля всичко, писна ми от игрите му. Не може ли просто да се махне от вече объркания ми живот и за предпочитане да не се връща..

-Не съм виновен аз, че с теб преспахме.. Исках просто да си изясним всичко..- смотолеви набързо.

-Всъщност от части си виновен, Камерън.. Не ти ли омръзна да ми съсипваш живота?- попитах, вече на прага на нервна криза..

В следващия момент дланите ми се изпотиха и отново ми причерня.. Е, не може точно сега да реши да се случи.. Дишането ми се учести, а погледът ми загуби фокуса си. Опрях гръб във вратата на гардероба, а после спуснах тялото си към земята. Опирайки глава в коленете си, солени сълзи започнаха да чертаят път по лицето ми.. Отново паническа атака!

Камерън бързо притича до мен и започна да гали косата ми, а от устните му се чуваха успокояващи слова.. За първи път присъстваше на мой срив, а вече знаеше какво да прави.. Очудващото е, че неговите думи действаха хиляди пъти по-бързо, от всичките на Чарлс взети заедно..

*~*~*

Намирах се под завивките на леглото си, напълно засрамена от случките от преди малко. Не исках да ме вижда така.. Бях слаба, немощна.. Беше свидетел на един от тъмните моменти в живота ми, а това хич не ми допадаше..

-От кога ги имаш?- попита, разваляйки тишината в стаята.

-Кое?- погледнах го, след което избърсах почти изсъхналите сълзи по лицето ми.

-Паническите атаки.. Кога се появиха?- повтори въпроса си.

-След края на гимназията.- отвърнах съвсем искрено. Не мисля, че има нещо за криене, тъй като вече беше свидетел на една от тях..

-Знаеш ли причината за появата им?- поинтересува се.

-Да, но няма да ти хареса отговора ми.- продумах студено. Не исках да обсъждам темата.. Щях да отворя стара рана, чието зарастване не бе сигурно.

Момчето от своя страна сведе поглед и явно изпадна в мисли. Какво ли се въртеше в главата му?

-Аз отивам да потърся Ванеса, за да и' обясня какво се случи всъщност.- обясних, напускайки затоплените чаршафи. Събеседникът ми кимна, а аз напуснах стаята, тръгвайки по дългия коридор към стаята на персонала.. Дано да ме разбере!

Както казах, ето я главата! Училището наближава, а това значи, че завръщането на нередовната авторка е напълно възможно! Please don't kill me!

ОбиЦаме ви <33