With No Regrets | C.D.

9.

-А-аз..- продума тихо, а лицето му пребледня.

-Запази го за себе си.- отсякох всеки опит за обяснение от негова страна и напуснах стая. Бързо се върнах в кухнята, след което изпих чаша с ледено студена вода и седнах на един от високите столове до плота, хващайки се за главата. Защо ме целуна?! Защо отново започва тези неприемливи игри?! Защо иска да ми съсипе живота.. отново?!

Толкова много въпроси, а толкова малко отговори! Нищо не разбирам! Уж ме напусна, но щом отново пътищата ни се пресякоха той реши да ми се нахвърли.. Що за кретенска постъпка?! В този момент тялото ми преливаше от емоции.. Ту гняв, ту погнуса, ту нервност.. Всички неприятни чувства се въртяха из главата ми и най-нагло раздираха сърцето ми..

-Джулия!- чух неприятния глас на Франческа да вика името ми. Бързи премахнах заблудените сълзи от очите и лицето си, след което окачих поредната фалшива усмивка и навлязох във вътрешността на трапезарията.

Всички вече бяха по местата си, затова и аз заех моето до бъдещия ми съпруг. Поставих бялата копринена кърпичка върху краката си и започнах да човъркам из порцията пред мен. Това сега какво трябва да е?! То е явно, че не ме харесва, но да ми сервира тази помия.. Не благодаря! Предпочитам хамбургер с двойна порция картофки и студена кола пред "изисканите" и' гозби.

-Нещо не е наред ли?- попита Чарлс, поставяйки ръка върху бедрото ми.

-Май не съм гладна..- отвърнах вяло и оставих приборите си. Отпих глътка от студената напитка, поставена до посудата ми, след което прибрах един досаден кичур зад ухото си. Естествено, спечелих неудобрителния поглед на голия охлюв, но не мога цял живот да и' угаждам, нали?!

-Няма ли поне да опиташ пилето?- пиле? Къде е пилето в тая мешеница?!

-Съжалявам, може би следващия път. А сега, ако ме извините, ще отида в стаята си.- извиних се и напуснах масата. Бързо се качих в спалнята и се проснах на леглото.. Ами сега?! Гладна ли ще седя?! Какво ще стане, ако си поръчам храна за вкъщи?! Нее, хептен ще ме намрази онази.. Трябва да измисля начин да се нахраня иначе ще имам възможността чак на вечеря..

Бавно и внимателно заслизах извитите стълби във фоайето.. Стараех се да намаля шумовете до минимум, затова и бях само по чорапи. Достигнах целта си, макар и с няколко спирки, след което се скрих зад един от големите шкафове. Отново се намирах в кухнята, но този път бях на мисия в издирване на нещо ядливо.. Надникнах леко, осъзнавайки че съм сама в помещението. Отдъхнах си, след което се изправих и отворих хладилника. Броколи, аспержи, брюкселско зеле?! Що за хладилник е това?! Къде е шоколада, къде са сладките? (Nefito и на нас ни трябва такъв хладилник!!!!!) Покъртителна гледка! С голямо разочарование затворих студения шкаф и се поогледах наоколо. Все трябва да има нещо вкусно!