With No Regrets | C.D.

13.

*на следващата сутрин*

*гледна точка на Джулия*

Отворих бавно очи, започвайки да оглеждам обстановката. Пулсираща болка в главата ми, караше настроението ми да бъде в най-лошата си фаза. Не бях в обичайната си спалня.. Къде съм?!

Погледът ми се спря на мъжка фигура дясно на мен. Какво е ставало снощи? Разтърках слепоочията си, опитвайки се да си припомня нещо от миналата вечер, но единственото, което изникваше в объркания ми ум беше спора с Камерън и многото сълзи.. Чакай малко! Камерън! Извъртях рязко глава в посока на момчето, моментално съжалявайки. Имах чувството, че някой ми забива кол в черепа!

-Мамка му!- прошепнах и напуснах топлите завивки на леглото. Започнах да се въртя, за да намеря всичките си дрехи, а щом го направих бързо ги облякох и притичках до огледалото в коридора. Първоначално, започнах да пооправям косата си, но щом видях тъмните петна по врата си, пулсът ми се ускори.. Защо си го причиних? Защо преспах с Камерън? Защо отново паднах в шибания му капан?

Пръстите ми минаха по вчерашните смучки, причинявайки ми лека болка. Трябва да ги прикрия! Не мога да се появя така! А как ще се върна в къщата?! Мамка му, аз съм си виновна за всичко! Грабнах чантата си и напуснах жилището на бившия си.. Не искам да ми се мярка повече!

Повиках си такси, но тъй като трябваше да чакам, за да се появи, реших да прегледам известията в телефона си.

14 пропуснати обаждания.

5 съобщения.

И всичките от Чарли.. А сега?! Сега какво да правя?! Отворих контактите си, а щом намерих името на годеника си, натиснах бутона за съобщения.

"Джул, кога ще се прибираш?"

"къде си?"

"късно е, идвай си!"

"Джул, всичко наред ли е?"

"притеснявам се, звънни ми!"

Клаксон на кола насочи погледа ми към учицата. Колата беше тук. Качих се в превозното средство, но тревожността ми не намаляваше.. Точно обратното, с всяка секунда напрежението в малкото ми тяло растеше, а силното главоболие подпомагаше за лошото ми настроение. Сега единствено можех да чакам.. А щом се прибера, ще започна да обмислям стратегии.

*~*~*

8:49.

Точно в 8:49 таксито спря пред имението и и сърцето ми прескочи 2-3 удара. Напуснах колата и по възможно най-тихия начин навлязох в къщата. Хмм, нямаше никого.. Е, това вече е странно! Качих се на горния етаж и леко открехнах вратата на спалнята си, проверявайки дали Чарлс е вътре. Нямаше го.. Камък ми падна от сърцето и вече някак по-бодра влязох в банята, за да си взема бърз душ.. Имах нужда от него, имах нужда от време за размисъл, а единственото такова време беше, когато се къпех.. Нали знаете, малко време на спокойствие..

Отървах се от дрехите си и се шмугнах в душ кабината, пускайки студената вода. Първоначално кожата ми настръхна, но не след дълго свикна с температурата..

Приключих с банята, затова бързо облякох чисти дрехи, а после се заех и с прикриването на следите от предната нощ.. Дано никой не забележи! Използвах достатъчно количество грим върху кижата си, но за всеки случай оставих косата си спусната.. Няма да рискувам!

Върнах се на първия етаж и тъкмо влязох в кухнята, за да закуся нещо, когато дочух отварянето на входната врата. Е, сега е момента да използвам актьорските си качества. Грабнах вече готовия си сандвич и напуснах стаята, насочвайки се към коридора, за да видя кой се прибра.

-Хей!- поздравих бодро, тъй като душа излекува главоболието ми.

-О, Боже мой, Джули!- извика Лидия, след което притича до мен и бирзо обгърна тялото ми в силна прегръдка. -Къде беше цяла вечер? Всички те търсят!- попита веднага, след като прекъсна допира ни.

-Ъмм.. Бях навън?- отвърнах, надявайки се да се върже. Макар и отговорът ми да прозвуча повече като въпрос и първоначално момичето да ме гледаше някак подозрително, после погледът и се смекчи и все пак повярва на думите ми.

-Добре, но сега трябва да звъннем на брат ми!- изтъкна и извади телефона си. Дланите ми започнаха да се потят по незнайна за мен причина.. До сега никога не съм го лъгала, а и не бях предполагала, че това ще е причината за първия ми път!

Лидия приключи разговора и не след дълго всички си бяха вкъщи, разпитвайки ме. Къде беше, с кого беше, какво прави, защо не се обади? И всякакви такива въпроси.. В крайна сметка съм била "на бар с позната от града, но е станали много късно и съм решила да спя в нейния апартамент". Всички уж повярваха, но погледа на голия охлюв не ми вдъхваше голямо доверие.. Дано не тръгне да разследва, защото горко ми..

Остатъка от деня прекарах лежейки на дивана с Лидия и обсъждайки предстоящата сватба, но предната вечер така и не напусна съзнанието ми.. Явно отново започваме игрите!

6 ДНИ?! НЕ СЪМ КАЧВАЛА ТОЛКОВА ДЪЛГО?! Защо времето минава толкова бързо? :Ддд както и да е, важното е, че сега сме тук :Дд

Пс: интернета ми е слаб и не знам кога ще кача отново! Правя всичко възможно да е скоро!

ОбиЦаме ви <33