Болка, гняв, омраза, ненавист, отчаяние.. Стари спомени, стари места, стари моменти, минало. Неща, напълно достатъчни, за да разрушат едно крехко и невинно момиче и бавно да изтръгнат сърцето му. В чуждите ръце може и да се намери близост, но старат...
Отворих мързеливо очи и започнах да оглеждам обстановката. Все още бяхме при родителите на Чарлс, тък като след дълги спорове решихме сватбата да се състои в Лондон. Макар и всички да се отнасяха добре с мен, все още се усещаше напрежение във въздуха. Още не съм се отпуснала напълно, а и не смятам да го правя, защото имам чувството че Франческа само очаква да се издъня, за да ми пише черна точка в дневничето си.
Реших, че е време за ставане следователно премахнах ръката на все още спящия ми приятел от кръста ми, след което се отвих, позволявайки кожата ми да настръхне от хладния бриз. Топлите ми крака докоснаха пода, а сатенената ми нощница падна свободно надолу. Влязох в банята и извърших сутрешните си процедури, включващи миене на лице, зъби, тяло, ресане и така на татък.
Върнах се в спалнята и дръпнах завесите, позволявайки на сутрешната светлина да нахлуе във вътрешността на стаята. Лицето на приятеля ми придоби начумерен вид и не след дълго ирисите му затърсиха виновника за събуждането му.
-Добро утро!- продумах, като извих крайчетата на устните си в усмивка.
-Добро да е..- отвърна и започна да се разряга в леглото. Лек кикот напусна устните ми, след което отидох в дрешника и започнах да подбирам дрехите си за деня.
Спрях се на сини, леко скъсани дънки, маслено зелена блуза с по две бели линии на ръцете и черни боти. Косата ми като по чудо беше в настроение следователно я оставих спусната. Грабнах черната си чантичка и слязох в кухнята.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
За мое съжаление, единствения човек там беше майката на Чарлс, пиеща сутрешното си кафе. Извадих най-красивата си фалшива усмивка и украсих лицето си с нея. Поздравих леко сбръчкания охлюв, след което извадих пълнозърнестия хляб от шкафа и малко сирене от хладилника. Отрязах си тънко пърче и го сложих върху една филийка, а после захлупих с друга и пъхнах сандвича в тостера. Стараех се да се храня по-малко вредно, тъй като трябваше да поддържам форма.. Нали сватба ме чака!
