With No Regrets | C.D.

20.

Въздъхнах и започнах да отговарям, но в този момент вратата на стаята се открехна и пред мен застана позната фигура, която сякаш освети мрачната ми заради предстоящото събитие душа, както слънчевите лъчи проникват през тъмните облаци след буря и предвещават нещо хубаво. Онова чувство на неспокойство, което кара тялото ти да се разтрепери, сърцето ти да забие с всичка сила и кожата ти да настръхне, ме разтресе напълно неочаквано и сякаш ми даде нова надежда за живот. Лицето му, бронзовата му кожа, месестите му, греховни устни, мъжественият му аромат ми липсваха толкова много, че видът им ме отнесе в друго измерение, карайки ме да забравя тежкото положение, в което се намирах.

- К-Кам?! - прошепнах дрезгаво и се втурнах към него, обгръщайки врата му с ръце. От очите ми се отскубнаха няколко радостни сълзи, които направиха диря по бузите ми, след което паднаха върху тениската на Кам.

- Джул, сега нямаме време за това. - отсече брюнетът и ме отдръпна от тялото си, избърсвайки сълзите ми с пръсти.

- Точно сега е времето.. - изхлипах. - сега е моментът да се.. Сбогуваме.. - колкото и тежко да ми беше, трябваше да си взема последно "Сбогом" с най-обичния си човек и да приема злощастната си съдба, а именно да стана съпруга на един коравосърдечен богаташ. Надявах се да намеря някаква утеха в парите, тъй като от тях имаше в изобилия, или поне докато с Чарли имаме деца. Дори не мога да си представя такъв живот..

- Не! Нищо не е загубено! Имам план, Джул, ще те измъкна от всичко това. - отвърна Камерън и постави дланта си върху зачервената ми буза. - Само трябва да ми се довериш!

- Аз.. Да.. Вярвам ти! - потвърдих и се усмихнах облекчено, въпреки че не знаех какво е намислил.

- Сега ще облечеш роклята, ще украсиш лицето си с възможно най-лъчезарната усмивка и точно когато сте пред олтара, преди да се съгласиш да бъдеш съпруга на този изверг, ще избягаш от църквата и ще се качиш в джипа отпред. След това отиваме някъде надалеч и край! Всичко е от просто по-просто!

- А не можем ли да избягаме още сега? - попитах обнадеждено.

- Чарли е обградил цялата къща с охрана, невъзможно е! Това е единствения начин, Джул! - отговори, а аз кимнах с глава. Брюнетът долепи устните си до челото ми, след което продума: - Обичам те, нали го знаеш?

- Ако нещо се провали, аз.. Знай, че те обичам повече от всичко!

- Всичко ще бъде наред, повярвай ми! - каза и се усмихна, в опит да ми вдъхне увереност, след което напусна стаята, оставяйки ме сама с всичките ми объркани мисли. Минута по-късно Лидия се вмъкна при мен, като лек кикот излезе от устата и' и започна да ми помага с приготовленията.