With No Regrets | C.D.

21.

- Наистина ли избираш да избягаш с убиец, Джулия? - извика Чарли, при което краката ми се подкосиха. Плавно се обърнах с лице към "годеника" си и вперих поглед в неговия. Изучавах лицевите му движения, но сетивата ми не засичаха нито един трепет.

-Какви ги говориш, Чарлс? Единствения убиец в живота ми си ти!- повиших тон, а лицето ми поруменя. Беше ми писнало от лъжи, от преструвки, от всичко, което правеше това отвратително семейство. Всеки божи ден изцеждаха желанието ми за живот, прекършваха духа ми и разбиваха мечтите ми. Исках просто да прекратя връзките си с тях, а ето, че отново някой се опитва да осуети плановете ми. Чарлс свъси вежди. Явно не му хареса как отвърнах на думите му. С бърза крачка тръгна към мен, а щом ме достигна сграбчи малкото ми тяло със силните си ръце.

-Не лъжи! Дадох ти всичко, което поиска! Любов, пари, имущества.. Какво повече искаш?- извика в лицето ми. Страхувах се от този човек. Страхувах се, защото имаше смелостта да се държи по този начин с жена и то пред всички в залата.

-Грешиш, Чарли..-изхлипах с усмивка на лице. За първи път имах смелост да изкажа какво мисля, какво чувствам. Не се притеснявах от това, което ще кажат хората, знаете ли защо? Защото отвън ме чакаше мъжът на мечтите ми. Седеше в колата и тръпнеше в очакване да срещне светлите ми ириси? Какво повече може да иска едно момиче? Парите, имуществата, славата? Напълно излишни неща, ако я няма любовта..

-Тогава кажи ми от какво те лиших?- смекчи тона си. Знаех, че той ме обича, но моето сърце не търсеше неговото, а на Кам. Този мъж не бе това, което търся, той бе твърде обикновен. Беше се отдал на властта, не би могъл просто да опакова багажа и да замине. Той пазеше репутация, влияеше се от мнението на хората. Докато Кам просто беше себе си. И това бе всичко, което исках.

-Лиши ме от свободата. Не разбираш, Чарлс. Всичко това, тези хора, тази общност, това място. Чувствам се като в клетка и ти го знаеш, но все пак не правиш нищо по въпроса. А аз не искам да живея така. Живота е твърде кратък за такъв голям компромис, затова не искам да жертвам собственото си щастие за нечие друго.- виждах тъгата в очите му. Болеше ме да го гледам така, макар и да го ненавиждах.- Някъде там е перфектната за теб, красива, елегантна, с добри маниери и вкус. Идеалната за твоя начин на живот, сега ме пусни да си ида. Пусни ме да открия своето щастие.