With No Regrets | C.D.

17.

Намирах се във всекидневната на огромното имение, в което бях 'отседнала'. Бях в компанията на прекрасния си годеник и ужасната му майка, по-късно и моя свекърва. Като се замисли човек, Чарлс и Франческа са пълни противоположности! Той е красив, атлетичен, мил, а тя.. Ами, тя е обратното.. Сбабичосана стара чанта! От времето си прекарано тук, мога единствено да изредя отрицателни показатели на характера и'..

-А какво ще кажете за цвят слонова кост?- пискливия глас на Голия охлюв огласи помещението, прекъсвайки размислите ми. Дори гласът и' е дразнещ!

-Не, няма да отива на роклята ми.-отсякох без дори да се замисля. Това е моята сватба, аз решавам!

-Винаги си против моето предложение, Джил!

-Джулия, името ми е Джулия! Тук съм от месец, а ти дори не си направи труда да запомниш името ми!- повиших тон. Присъствието и' ме изнервя. Не стига, че сватбата наближава, а и с нейните прищявки трябва да се занимавам!

-Не ми повишавай тон, непрокопсаницо..

-Мамо!- намеси се Чарлс.- Внимавай какво говориш на Джул, а ти..- посочи ме.- мери си приказките!

-Какво да си меря приказките? Тя се заяжда още от първия момент, в който ме видя! Винаги ме обижда, а ти си толкова зает, че никога не забелязваш! Писна ми вече!- продължих да говоря силно, размахвайки с ръце. Кипна ми вече. Сега ще кажете, че драматизирам, но наистина ми идва в повечко всичкото негативно поведение от нейна страна. До сега търпях, писна ми. Време е да си получи заслуженото.

-И ти не си света вода ненапита! Нали виждам как ме стрелкаш с поглед. Да не съм сляпа!- продума и сви така или иначе тънките си устни.

-Ей, бабке..- започнах, но бях прекъсната.

-ДЖУЛИЯ!- извика годеникът ми.- Ела да си поговорим в другата стая.- заповяда, аз кимнах. Усещах какво ще се случи сега! Поредния безсмислен спор, заради дъртата кранта. Прави всичко възможно, за да ме раздели със сина си. Не може ли да приеме факта, че в крайна сметка ще се омъжа за него?

Влязохме в офиса на Чарлс, след което той затвори вратата и заключи. Явно не иска да ни прекъсват..

-Защо се държиш така с майка ми?- попита, сядайки на стола зад бюрото си. Отвори едно от шкафчетата и извади, съдейки по вида му, доста старо уиски. Наля си в чаша и отново го прибра на мястото му. Не ми предложи, защото знае, че не обичам.