With No Regrets | C.D.

3.

- Джулия. - прекъснах Чарли и се усмихнах, след което подадох ръка, за да се здрависаме. - Приятно ми е..

-На мен също ми е приятно.. Аз съм Франческа.- отвърна и пое ръката ми. След неловкото поклащане на ръцете ни, прекратихме кожния контакт, а с него и очния.- Чарли може ли да поговорим за момент? Лидия ще разведе Джулия из къщата..

-Продполагам, че може, ако Джул няма нищо против?

-Вървете, не се притеснявайти за мен. Аз ще се оправя..- отвърнах и леко извих крайчетата на устните си в усмивка. Приятелят ми и майка му напуснаха всекидневната, оставяйки ме сама с Лидия.

-Искаш ли да те разведа?

-Ако не е проблем..

-Стига глупости.. Хайде, започваме от горния етаж!- съобщи и тръгна, а аз след нея.

*гледна точка на Чарлс*

-За какво искаш да говорим?- попитах, веднага щом затворих вратата на кабинета.

-Това момиче, искам да говорим за нея..

-Ами говори тогава.- поддикнах я. На къде биеше?!

-Не мисля, че е подходяща за теб!- съобщи, оставяйки ме потресен.

-М-моля? Ти не си я опознала, как ще разбереш дали е подходяща за мен?- оспорих думите и'.

-По външния и' вид си личи!- отвърна надменно.. Що за снобарка е майка ми?

- Не съди за книгата по корицата, майко!- повиших леко тон.

-Не викай! Няма смисъл да се хабиш, ще видиш, че и баща ти няма да я хареса!

-Аз решавам дали е подходяща или не!

-Не виждаш ли, че не е от нашето потекло? Носи широки дънки и раздърпани блузи вместо красиви рокли.. Това не е момиче, а клошар!

-Майко! Като обиждаш приятелката ми, обиждаш и мен..- продумах крайно разтроен. Не трябва ли да ме подкрепя, а не да ми говори небивалици..

-Ами, тогава се стегни и си намери някоя свясна.. Край на дискусията!- отвърна и напусна помещението.. Това да не беше намек, че трябва да зарежа Джул?!

*гледна точка на Джулия*

-И това е крайната дестинация!- съобщи, навлизайки в кухнята. Май тази стая ми харесва най-много от всички видени до сега. Има си храна, храна и още храна.. Какво повече може да поиска човек?!