With No Regrets | C.D.

14.

- Джулии.. - спокоен глас шепнеше името ми и леко ме побутваше по рамото, галейки кожата ми с пръсти. Стиснах очи, за да предотвратя проникването на слънчевите лъчи през клепачите ми и се наместих из чаршафите, обръщайки гръб към момчето зад мен, вероятно Чарли. - Хайде, Джулс. - подкани ме отново и поглади с ръка настръхналата кожа на бедрото ми, след което постави нежна, лигава целувка на врата ми. Протегнах лениво ръка към него и разроших мързеливо косата му, без да отварям очи.

- Кога косата ти е пораснала толкова? - измънках под нос и обърнах глава към него, размърдвайки очи, в опит да фокусирам размазаната картина. След няколко секунди сляпо взиране осъзнах, че това не бе Чарлс! Пред мен стоеше не кой да е, а онзи идиот, който разби живота ми.. Камерън! - Какво правиш тук, за Бога?! - извиках и се отдръпнах веднагически от него.

Той се приближи към мен, обгърна кръста ми с ръка и долепи устните си върху моите. Свих очи, подтикната от нежеланието ми да бъда толкова близо до него, след което преместих размекналите се от спането ми ръце и избутах Камерън от себе си. Той ме погледна с очудване, породено от реакцията ми, след което се надигна от леглото ми и оправи косата си.

- Какво правиш тук? - попитах нервно и придърпах към себе си тънката сивееща завивка, стараейки се да прикрия оголените от късата ми нощница места.

- Аз.. не знам, исках да те видя. - смотолеви момчето и заби поглед в земята, след което отново прокара пръсти през косата си и върна погледа си към мен.

- Виж, Камерън, случилото се онзи ден бе абсолютна грешка. Нека я забравим и всеки да продължи живота си по старому, става ли? - попитах и поставих длан върху челото си, тъй като изпитвах ужасно главоболие от причинения ми стрес.

- Ъм.. да, права си.. и без това е невъзможно отново да сме заедно.. ти.. аз.. - избоботи момчето и захапа долната си устна, поглеждайки отново към сивеещите дъски на ламинирания паркет, покриващ пода на стаята ни.

- Ти ме заряза, Камерън, предполагам това си и искал, така че да спрем до тук. - промълвих и обвих тялото си с чаршафа, след което седнах на края на високото легло и протегнах ходилата си към студения под.

- Аз не го исках.. - прошушна.

- Отново същия безсмислен отговор.. - промърморах. - Кой го искаше, тогава? Майка ти ли те накара? Или пък татенцето? Или си имаше друга?