Покъртителната гледка не се измиваше от съзнанието ми. Сбабичосаните тела на почти голите жени все още се въртяха из главата ми, докарвайки ми все неприятни емоции. Макар и масажът да беше повече от чудесен, някак не можех да се отпусна.. Че кой ще може след такъв терор?!
Върнахме се в дома на Чарли и всеки замина по задачите си. Франческа се скри в кабинета си, Лидия отново излезе, а аз реших да поспортувам. Да, правилно прочетохте.. време е да предприема някакви мерки срещу отпуснатата ми кожа!
Облякох тъмно сини шорти на точки в цвят коралово и потник в същата гама. Нахлузих маратонките си и тръгнах към изхода на къщата. Мисля да потичам! Щеше да се отрази добре на тялото ми, а и принципно не харесвам фитнеса. Чувствам се изолирана между стените на залата, а и се притеснявам, когато някой възрастен чичко ми зяпа дупето. Плюс, огромна разлика между тичането в някой парк и тичането на бягаща пътечка..
Вързах връзките си, след което повторих същото действие с косата си и тръгнах по алеята към близкия парк. Щом достигнах желаната дестинация загрях вдървените си мускули и плавно започнах първоначалната си замисъл, а именно джогинг. Оглеждах околностите и заобикалящите ме личности, когато погледа ми попадна на една не чак толкова приятна.. Камерън! Как е възможно от толкова много паркове в града, той да реши да тича точно в този?! Защо изобщо си задавам този въпрос като така или иначе няма да науча отговора?
Извъртях раздразнено поглед и отново се съсредоточих върху себе си. Няма да се разсейвам с лоши за мен неща.. Усетих чуждо присъствие до себе си, но щом се завъртях в посока на дразнителя, моментално съжалих.. Е, не! Не стига, че сме в един парк, а и реши да ми се пречка! Не може ли просто да си гледа неговия интерес и да не се занимава с мен?! Освен.. Ако аз не съм интереса му.. Но пак няма значение! Да ме остави намира!
Спрях да тичам и присвих устни, кръстосвайки ръце пред гърдите си. Повдигнах недоволно вежда и зачаках Камерън да проговори.
-Искам да говорим!- заяви уверено.
-Не е ли нагло от твоя страна да ми държиш такъв тон?- попитах, но като цяло не очаквах отговор. Разбира се, все пак получих един.
-Смятам, че не! А сега моля те, нека обсъдим случката помежду ни!- избъботи насреща ми.
-Каква случка? Аз нищо не знам!- отвърнах уверено, отбягвайки темата. Не искам да повдигам този въпрос! Макар и да бях бясна в началото, после тази ярост се превърна в болка и припомняне на миналото.. Миналото, което така осърдно се опитвах да изтрия!
أنت تقرأ
With No Regrets | C.D.
أدب الهواةБолка, гняв, омраза, ненавист, отчаяние.. Стари спомени, стари места, стари моменти, минало. Неща, напълно достатъчни, за да разрушат едно крехко и невинно момиче и бавно да изтръгнат сърцето му. В чуждите ръце може и да се намери близост, но старат...
