With No Regrets | C.D.

6.

- Кой е щастливеца? - попита Камерън и се усмихна фалшиво. Въпреки изминалото време, можех да разпозная кога се преструва и кога е искрен.

- Не чу ли, брат и' Чарлс! - извиках изнервено. Та Лидия преди малко каза точно това. Имам чувството, че го прави, за да ме дразни! Не му ли стигна болката, която ми причини преди две години?!

- Успокой се, Джулс. - продума Лидия и ме хвана за ръката, притискайки ме към канапето, за да седна.

- Съжалявам, малко съм нервна преди сватбата.. - оправдах се, а Лидия кимна с глава. - Все пак не всеки ден се омъждаш и то за такъв изискан и романтичен човек като моят Чарли! - натъртих на думите "изискан" и "романтичен" и се усмихнах изкуствено. Няма да му се дам и този път, ще види той с кого си има работа! - И най-вече - никога не би те зарязал.. - след това изречение Камерън ме погледна настървено. Заслужава го, та и повече!

- Брат ми е истинско съкровище! - изкикоти се Лидия и погледна към Камерън, а аз кимнах с глава, в знак на одобрение.

- Та, каква рокля си търсите? - попита Камерън и взе тефтера от масата, за да запише. Лидия погледна към мен, в очакване на отговора ми.

- Нека бъде дълга, без презрамки, очертаваща талията, може би нещо с дантела и сатен.. - започнах да обяснявам и описах първото, изскочило в главата ми.

- Мисля че имам перфектната рокля. - прекъсна ме Камерън и отиде някъде, оставяйки мен и Лидия сами.

- Аз ще отида да огледам за рокля за мен, когато си готова ме повикай, за да те видя! - усмихна се Лидия и тръгна към другия край на магазина, където се намираха късите рокли. Не след дълго Камерън се върна, носейки прекрасна дълга рокля, напомняща ми на тази за бала в училище, където този идиот ме заряза! След случилото се я прибрах в гардероба си, възможно най-надълбоко, а с нея зарових и спомена за Камерън.

- Пазех я за теб. - прошепна Камерън, стараейки се никой да не го чуе. - За твоя ден..

- Не ми харесва. - скръстих ръце и навъсих вежди. Да, излъгах, роклята бе прекрасна, но ми навяваше толкова много спомени.. Лоши спомени..

- Защо трябва да си толкова инатлива! - извика. Защо трябваше да те срещам, за Бога?! Станах от коженото канапе, грабнах роклята и влязох в съблекалнята. След като облякох дрехата осъзнах, че едва ли ще намеря нещо по-подходящо и би било по-разумно да я купя, но как бих могла да си причиня толкова много болка, особено на най-прекрасния ден - сватбата си?! Дръпнах виолетовата завеса и излязох навън. Обиколих с поглед всяко ъгълче от бутика, в търсене на русокосата главица на Лидия, но така и не я открих.