Както всяко зловещо нещо ще започна с това, че и аз не оцелях след този случай. Сега разказвам историята си на приятелите от отвъдното и на вас по някакъв "мистириозен" начин. Всъщност аз самата бях убита по този начин(ама няма да издавам повече).
Простата истина е, че ми е дошло времето но не бих желала по този начин.
Аз бях обикновено 18 годишно момиче на име Мелани. Или вече Мелани- мъртвата. Всъщност се опитвам да вкарам онзи хумор, който чисто и отчаяно показва моето отчаяние. Та стигнах до това как се казвам и сега продължавам. Живея в квартал, най-обикновен(поне до скоро), а в момента там няма жив крак.
И така аз учех в кварталното даскало и изкарвах само шестици(освен по природа-ада на заминалия ми живот).
Най-добрата ми приятелка е Фека(странно име ама....не е имала късмет с родители мислещи хубави имена).
Имах и гадже-Сартиъс, което обичах с цената на живота си( това между нас беше взаимно).
За майка ми и баща ми нямаше нищо лошо. Всички съседи ги обичаха и те обичаха всички(взаимно).Имах и сестра-Буби и беше на пет. Чист бонбон.
Но явно на добрите хора се случва лошото. И нека започнем с него в следващата глава на моя кратък хорор живот.
*Това е втората ми история и засега мисля да водя само двете докато не ги завърша. Историите ми са кратки и не отнемат време за четене и ако ви харесват историите коментирайте или гласувайте. Мерси!*
YOU ARE READING
Хорора на моя живот
Horror"Все пак не всеки знае моята хорор история. Не всеки е изживявал моя ужас." - това пишеше на надгробната ми плоча. И да аз съм мъртва или по точно жестоко убита.
