Хорора на моя живот

Глава 13

Прибрах се в къщи. Реших да разнообразя. Отидох до пощенскана ни кутия. Имаше листовки за къмпинг. Беше днес и трябваше да отида за останалите девет деца. Слязох в мазата. Бях се запасила с нови играчки. Имах десет димни бомбички,две брадви и седем шурикена. Взех си ги,защото исках да ги пробвам. Рискувах, но си заслужаваше, а и нямаше да им се дам. Качих се в стаята си. Облякох се в черна екипировка, за да се слея с нощта и си сложих колана, където попринципно висят оръжията ми. Сложих си и очилата. Не си взех нито телефон, нито ключове, за да не ме прецакат. Всъщност ключовете си ги скрих под една от саксийте на майка ми, защото после не ми се купуваше нова врата, а и ако оставех отворено, щеше да е твърде рисковано.

Гората не беше далеч, затова тръгнах пеш. И без това не исках да вдигам много шум.

След около десет минути пристигнах покрай големия надпис "Къмпинг Гам". Всъщност гората беше изсечена в един кръг и в този кръг се къмпингуваше, а мястото не беше малко. Мигът в, който пристъпих, усетих как времето спира. Тихичко и на пръсти затичах и се скрих зад едно дърво. Задържах дъха си и се опитвах да намаля пулса си. Чувах стъпки и извадих единият шурикен. Изведнъж той се затича съм мен, като държеше пистолет. Залегнах, когато започна да стреля. Изчаках да се приближи и хвърлих шурикена. Улучих го в гълото. Започна да се върти в опит да вземе въздух. Безполезните му опите ме дразниха. Извадих брадвата и секунда по- късно главата му се търкаляше на земята. Забързано хвърлих една димна бомбичка. Тръгнах да се скрия другаде, но един изскочи пред мен. Все още държаща брадвата, замахнах и разцепих на половина корема му. Той даде назад, а аз подскочих и я забих в главата му. Кръвта потече бързо и не трябваше да се бавя. Самата миризма можеше да ме издаде. Извадих си брадвата от главата му, като хвърлих втората си бомбичка. Оставаха ми седем деца. Не бяха точно деца, но ще им викам така. Тръгнах да тичам и се скрих зад едно от милионите дървета. Огледах къмпинга. Всичко беше замръзнало. Това значеше, че всички са из гората. Трябваше или аз да ги търся или те мен. Не знам, кой от двата варианта ме устройваше повече. Но не трябва да бездействам. Затичах из гората и виждях един зад мен и един пред мен. Извадих и втората брадва. Спрях се и изчаках да се приближат. Изчаках и се завъртях. Кръвта изхвърлена като от пръскачка ме уцапа. Те паднаха на земята, но още бяха живи. Трябваха ми мъртви тъй, че взех два шурикена, като хвърлих брадвите на земята. Застанах между двамата, разпънах ръце и ги хвърлих. Бях доста точна и ги улучих в главата. Разцепи се и шурна кръв. Хвърлих поредната димна бомбичка и избягах. Останаха само пет, а вече бях толкова уморена. Трябваше да свършвам с тях. Чух стъпки и исках да си върна думите назад. Огледах се и те ме бях заобиколили. Всеки държеше по една ножка. Трябваше да ги убия на мига преди да тръгнат те да ме убиват. Хванах здраво двете брадви. Затичах се към първия видян от тях. Ударих го в краката и се завъртях покрай него. Пред мен беше следващия. Затичах се бясно, подскочих и го ритнах с крак в главата, като след това се озовах върху другия. Насочих брадвата и от главата до краката на две. Тялото се разполави и двете му части паднаха на земята. Останаха двама и зад мен още толкова, които бяха все още живи. Реших да действам на сляпо. Затичах се към най-близкото дърво. Забих брадвите си, като едната беше по- висока поставена от другата. Покатерих се и извадих последните си четири шурикена. Запомних къде са и хвърлих димна бомбичка, скочих, завъртях се, хвърлих ги и се проснах на земята. Станах и всички бяха около мен, ама легнали на студената земя. Успокоих се и се троснах на тревата. Огледох се: единият шурикун беше във врата на шестия, втория в сърцето на седмия, третия в главата на осмия и последния - четвърти в нищо. Къде е? Къде е? Къде е? Затичах се към дървото за брадвата, когато нещо ме прободе в крака. Щях да падна , но продължих, както и този зад мен. Взех не знам коя си бомбичка и я хвърлих. Той се забави и аз зех преднина. Хванах брадвата и усетих как приближава. Замахнах и усетих как всичко става замъглено. Усетих съня в, който се пренасям. Чувствах се като принцеса на бял кон, но нещо се случи, коня стана червено- черен. Появи ми се познат образ.........

Ето я и новата глава❣
Съжелявам за правописните грешки- нямам автокоректор💟
Моля ви, изразете мнението си в коментарите ако ви харесва💗
Обичам ви, Монкса💝

Думи: 791 💞