Хорора на моя живот

Season 2- Глава 16

Вече бях паднала, а той натискаше с крак гръбнака ми. Болеше твърде много, но не се предавах, а продължавах да се опитвам да го премахна с ръце.

Статус
Опит: Неуспешен

Чух как една от костите ми на гръбнака изпука. Изведнъж огромен товар напусна тялото ми.

I'm back, BITCHES!

Ден втори на Земята

Вече мина един ден откакто Дявола ме уби и ме върна пак в сметището. Ако ме убият тук отивам долу, а ако ме убият долу отивам горе. Хах, иронията на безкрайния живот. Вървях по главната уличка, като пиех ягодовия си шейк. Русата ми коса се спускаше по раменете, а черният ми потник привличаше слънцето. Окей, аз бях умряла, но не е нужно всички да ме гледат като абсолютно хахо. Все пак и само хахо е добре. Продължавах да си мисля, докато не се блъснах в някакъв непознат. Шейкът ми се разля върху него. Аз свалих очилата си и го погледнах странно, защото май очакваше да го избърша или нещо подобно, но аз нямах особено желание.

?!?: - Ей, кукло по-внимателно!

Аз: - Кой си ти пък?

?!?: - Човекът, който заля.

Аз: - Иии.....

?!?: - Иии...тъпа ли си или к'во? Кучко искам пари!

Аз: - И от де?

?!?: - От секси чантичката ти мейбе.

Аз: - Друг път, бейбе.

Засмях се мислено, а той почервеня като баба на средната възраст. Е, май прекалих, защото той извади един нож и го заби силно в корема ми, като след това грабна чантата ми. Ядосах се и хвърлих набързо един шурикен по него, а той бързо прониза врата му, дотолкова надълбоко, че чак не се виждаше. Той падна на студената земя, а аз бавно станах. Поогледах раната си. Тя бавно зарастна като стана гладка, като бебешко дупе. Когато бях вече доста стабилна, закрачих широко. Стигнах до него и взех чантата си секунди преди кръвта да я е изцапала. Изправих глава и бодро продължих напред докато насреща ми не де появи полиция. Започнах да тичам светлинно бързо и да блъскам всичко около себе си. Накрая се озовах в гората, докато разбира се не се блъснах в едно дърво. Поседях си на земята около пет минути и после се изправих. В самия дънер имаше дупка, а от нея се подаваше светлина. След секунди бях до един кладенец. Бавно се приближих и погледнах вътре. Там бяха те.

Хею❤
Съжелявам за забавянето. Съжелявам за правописни грешки.
Съжелявам за кратката и закъснялата глава.
Моля изразете мнението си, закото то е много важно за мен и бъдещето на книгата.
Какво мислите за новата корица?
Обичам, Ви!❤❤❤❤
Монкса❤❤❤❤