Хорора на моя живот

Глава 8

             10 смъртни присъди

..........Слабаци. Започнах да раздавам присъдите. Една вече беше раздадена. Трябваше да убия всичките девет.

ОСТАНАЛИТЕ ДЕВЕТ

Децата започнаха да нападат. Не се уточних как нападат. Имат нокти. Нокти пълни с отрова. Един нокът, една отрова, една смърт. Трябваше да бъда доста внимателна.

ЗАПОЧВА СЕ

Трябваше да пазя себе си и едновременно да държа чувала в ръката си. Извадих един от пистолети те. Той беше зареден. Трябваше само да натискам спусъка. Пистолета беше малък и странен с четири патрона. При бързите си сметки реших, че ако изхабя патроните на двата пистолета и използвам теслата, ще ги убия всичките без да пускам човала, без да използвам лъка.

1-вото ДЕТЕ

Зададе се едно. Беше ниско със сини очи и руса коса. Бонбон, но мъртав. Нямах време да се целя но трябваше да удрям в засягащи живота органи. Дръпнах спусъка. Патрона се изстреля. Гледах къде отива. Насочи се право и......в окото. Наместо око там вече имаше  дупка през, кояхо можеше да се гледа. Фонтан от кръв потече и то се свлече на земята. Замина си то.

2-рото ДЕТЕ

Ето го и него. Следващото. Високо и грозно. Не се и замислих, когато го убих. Само по поглед дразнеше. Натиснах го. Летеше и в...сърцето. Колко кръв. Ако бях канибал да си бях донесла кърпичка и лъжичка. Пир за канибалите. То падна на топлата земя. Лежеше и гледаше с малките, но широчко отворени очи. И те не бяха красиви, особено в това положение.

3-тото ДЕТЕ

Броях ги. Беше ред на третото. Пак беше високо, но по- красиво от предното. Като половин бонбон. Обърнах пистолета към него, но тъкмо да натисна спусъка и то подскочи. Веднага вдигнах очи и го проследих. Кафявата му коса се вееше,преди да стане червена. Когато натиснах спусъка той се отправи точно към средата на главата му. Пръсна се. Освен изцапаните му дрехи и лице, косата му също стана кървава. Летеше твърди високо за нивото му. Падна както и се издигна. Бързо.

4-тото ДЕТЕ

Четвъртото беше по- смело. То ми налетя, но без успех. Гръм- Бам и в гърлото. Като за последно изкашля доста кръв. Жалко ли, ами не. Оказваше се, че с всяко следващо убито дете още повече ми се искаше да убивам. Сякаш ми беше вродено. Това дете умираше, а аз се хилех насреща.