Хорора на моя живот

Season 2- Глава 20- Финал

Събудих се, може би от поредния ми кошмар. Всичко случило се досега беше просто плод на моето съзнание. Вече нищо не ме свързваше с паранормалното. Станах от мекото си легло, отидох в банята, измих си лицето, ръцете, зъбите, даже си взех и душ, за да се оттърся от съня. Върнах се в стаята си и започнах да се обличам. Избрах си едни черни дънки, също и една черна, леко широка риза. Изправих си косата, като си сложих спирала и лек гланц. Оправих си раницата, обух си моите Converse, тъй като бяха нови и слязох долу. Там мама ми беше направила сладка изненада- палачинки. Обожавах палачинките, въпреки че рядко си взимах или правех. Хапнах, сбогувах се с мама, но тя се държеше все едно не ме забелязваше. Взех си раницата от горе и тръгнах за училище пеша, защото явно татко е тръгнал по- рано, за да закара малката на градина. Всичко вървеше перфектно, не като съня ми. Влязох в училище, стигнах до класната стая, отворих вратата и секунда по-късно се пльоснах на чина си. Всички започнаха да влизат , но никой не ме поздрави. Изведнъж влезе и най- добрата ми приятелка, но и тя не ме забелязваше. Отидох говорех и', но тя сякаш дори не ме забелязваше. Опитах се да я бутна, но не ставаше нищо. И то в буквалния смисъл. Зачудих се някой въобще дали ме вижда и веднага след това изтичах до тоалетните, като се погледнах в огледалото. Ето виждах се, но защо тогава другите не ме виждаха. Отне ми още секунда и всичко ми се стори ужасно. Ами ако другите не ме виждаха. Значи все пак бях умряла, макар и да не виждах как това е станало, тъй като снощи си легнах, сънувах един сън и после всичко е така. Освен ако не е било сън, освен ако не са ме убили повторно, макар че нямаше да умра. Защо? Защо? Защо всичко е така? Усетих топъл дъх да се забива във вратът ми. Обърнах се и го видях. Болката се завърна, а той си беше същият. Усмивка се появи на лицето му, както и на моето. Макар и да бях умряла и въпреки всичко, пак да трябваше да съм жива, нещо не се вързваше и аз не бях, но страхът го имаше, както и болката. Той постави ръце на лицето ми и препречи гледката ми. Сякаш сподели мислите си, аз видях какво беше намислил. Да тръгна с него или да гледам как убива всички от училище. Беше ужасяващо като видях само един как умира, камоли да видя всеки. Невярвах, че човек може да те убие и свари за вечеря, макар и аз да съм го правила или така поне помнех от съня, който може би е моята втора реалност. Вече не знаех какво да правя и какво искам. Исках ли да бъда свидетел на един ужас или да живея с един ужас. Трябваше да избирам. Беше ме страх. Всичко беше ужасно подтискащо. Не можех да избирам. Нямаше как да го направя. Докато ръцете му бяха още на лицето ми, той усети моя страх и реши да ми помогне с решението. Показа ми нарязани тела, части на познати фигури, които бяха навсякъде, надписи от кръв по шкафчетата, тела закачени по стените с прерязани гърла, седящи мъртви и полуголи в тоалетните момичета, задавени и препълневи гърла с цигари, които бяха омазани с кръв. Имаше какво ли още не. Нямаше какво да правя и избрах да остана при него. Той ме хвана за ръка и ме поведе напред, но изведнъж ме спря. Извади едни нож. Преди да се усетя той го заби в гърба ми и така още един път. Бавно и мъчително проби две дълбоки рани. Аз се превивах от болка, но това не му попречи да продържи. Бръкна и в двете рани и задърпа нещо отвътре. Аз го умолявах да спре, но той сякаш като останалите не ме чуваши. След минута вече приключи. Погледнах се в огледалото. По черната ми риза леко личаха червени петна от кръв. Загледах се, а от гърба ми излизаха две големи и изящни черни крила. Той беше зад мен и в огледалото си личеше блестящата му усмивка. Не знам дали бях щастлива или не.

Просто от сега нататъка знаех, че съм ангел на злото.

~~~~~
Така искам искрено да благоаря на всички мои читатели. Това беше наистина едно вълшебно време, в което писах тази история. Мерси за всеки глас и всяко мение, и за всяко прочитане. Обичам ви, съвършенно много. Знам, че чакахте дълго и благодаря, че чакахте всеки друг път. Ще имам нова история и ще качвам всеки ден в началото около 1 или 2 часа сутринта (тоест вечерта). Ще ви помоля за последно мнение за този книга.
Обичам ви и мерси за подкрепата.❤❤❤
*Като ангел тя е мъртва!*