Хорора на моя живот

Глава 9

Отворих очи. Явно бях заспала, защото лежах със сатъра в ръката  на студения под. Повдигнах се и миг след това разбрах, че съм се схванала, а това не беше на добре. Нямаше как да отида на масажьор, защото масажистът щеше да е някое лудо дете с изправяща завинаги като прът гръбнака машина, със страничен ефект - смърт.

Май, тръбва да се оправям сама, а това НЕ МИ ХАРЕСВА.

В прочем хич не ми се лувуват деца, затова реших да бъда нормална тинейджърка за ден. Или поне едно момиче с проблеми, което този път ще ловува вечерта.

Отидох до бившата си стая. Отворих гардероба. Нямах нищо хубаво за дискотека. Явно ще е на щопинг.

Трябваше да взема колата на мама, която я няма все още. Всъщност разбрах от Дявола, че малко се променя уговорката. Семейство ще имам, когато убия децата. Честно казано ми харесва свободата, отколкото майка ми на главата. Тогава саво сатър оставаше да държа. Но не съжалявам.

Вече пътувах и реших да направя някои промени. Досега не ползвах гримове и не пиех кафе. Но......спрях пред любимото кафене на мама. Влязох в кафенето и си поръчах едно "Мокачино"(автора: не разбирам от кафета). Добре,че парите на наще поне бяха вкъщи. А ние не бяхме никак зле финансово. Платих и взех кафето. Отново се качих в колата. Запалих и потеглих към мола.

МОЛА

Вече прекрачих прага на мола и се затичах в любимия си магазин. После обиколих и всички останали. Торбите станаха около....30. Не искам да коментирам как ги носих. Но бях много доволна. Купих си всичко възможно. Гримове, очила, поли, рокли, блузи, потници, бельо и друго.....

Вече бях готова и реших да се прибирам, да се оправям и да заминавам. Щях да отида до близката дискотека. Досега не съм ходила на такова място. Реших да побързам преди началото на големия копон, защото имах да избирам от тонове дрехи, а имах малко време.

След 2 часа изморително оправяне вече бях готова. Бях облечена с жълта рокля, доста над коляното. Носех малка жълта чанта в ръка, в която носех телефон,пари и средно- голям нож. Обух жълти токчета. Имах и жълти обици. Като грим сложих спирала, очна линия, фон-дьо тен и черно червило(автора: не слагам грим и не разбирам).

Огледах се и се замислих " Кой е казал, че убийците не могат да са красиви?!?". Засмях се.

След двуминутно пътуване с колата стигнах на паркинга и спрях колата. Слязох и потеглих към входа. Влязох, а вътре имаше потни танцуващи тийнейджъри. Имаше мирис на цигари. Огледах момчетата и се усмихнах. Вече си бях харесала едно. Отидох при него. Нямаше секунда и вече си допирахме устните. Изглежда беше уверен. Имаше къса руса коса и си беше средно- висок. Огледа ме и ме хвана за ръката. Задърпа ме към тоалетната, където нямаше никого. Там беше по- светло. Погледнах в очите му и.............МАМКА МУ. ЗАЩО НИКОЙ НЕ КАЗА, ЧЕ УБИЙЦИТЕ ДЕЦА МОЖЕ ДА СА ТИЙНЕЙДЖЪРИ.

Това е новата глава. Предната Глава 9 я бях изтрила. Исках и малко разнообразие. Благодаря за подкрепата.
Обичам Ви, Монкса💖💖!

Думи: 507