Хорора на моя живот

Глава 5

Романтичният момент свърши, истината ми беше поднесена с много лъжи. Припаднах. Та до къде бях стигнала. Ооооо да до това, че припаднах. Май съм била припаднала дълго, защото всичко около мен беше тъмно, а като ме убиха беше светло. И пак ооооо да та аз бях при дявола. Ето и де жа вю врата. Всичко стана светло като отворих и хоп ДЯВОЛА. Не вярвах. При тези си хумористично мъртви приказки започнах се хиля като вещица и оня ме загледа странно.

Дявола:Защо се смееш?

Аз: На мислите си. И какво сега? С пушка ли ще обивам децата и къде да ги готвя? Аз да не съм някоя прислужни..- не довърших и онази дяволска болка ме изпълни. Неговите устни бяха допряни до моите. След минута се одръпнахме и той се приближи до ухото ми.

Дявола: Длъжна си.

Аз: На кого? Защо?

Дявола: На никого. Но това е съдбата ти. Няма да издавам какъв ще бъде краят ти. Ако убиеш 102 деца ще станеш моя дяволска- жена с коята ще убиваме. В противен случ..-не го оставих да довърши.

Аз: Какво?- изкрещях ядосано аз.

Дявола: Ти ще умреш сега, няма да върнеш семейството и приятелите си- каза доволна той.

Изведнъж главата ме заболя. Видях болезнена гледка. Как приятелите ми умират. Видях как ще умрат повторно родителите ми/ ако тя се завърне, за да убие децата всичко ще бъде както преди/. Всичко това няма да се случи. Аз поне няма да позволя. Няма да изпитват болка. Нито те, нито аз. Ще имам голямо семейство и като умра ще бъда дяволската жена. Омразата ве обвзе. Такова чувство не съм изпитвала до сега. Исках мъст за съсипания ми живот. Исках всички да си платят освен близките ми. Показаха се и още две картини. На едната аз убивам дете. Честно казано хареса ми, но на другата аз умирах. Втората не ми хареса.

Дявола:Тази не ти хареса нали- задоволно се усмихна той.

Аз:На теб пък какво ти пука- нацупено изрисъх аз това.

Дявола: Ще ме интересува каква е съдбата ти. Не ми се ще да е две, защото наистина си сладка.

Дъхът ми секна. Харесах ли го или мисълта, че ще умра ме задавяше.

Аз: Ще го направя и ще оживея- заявих твърдо.

Дявола: Да започваме тогава- той дойде последно до мен и каза- Последно за днес- наведе се и пак ми целуна. На него не му ли омръзваше. И нали съм сладка, а то така ме боли. Уфффффф, защо каза за днес. Утре пак ли ще съм тук. Няма ли да убивам, да бъда жива и да имам семейство с приятели. Въпросите в главата ми са толкова колкото деца трябва да убия.

Аз: Какво правиш? В един момент казваш, че съм сладка, а в друг момент ми причиняваш болка?И за днес?? Няма ли да си тръгвам, да обивам, да живея?- исках да питам още но май му дойде в повече, защото извади един химикал и надраскваше въпросите ви на ръката си.

Дявола: За мен болката е обич... сякаш не знаеш за това- тихо и ядосано прошепна. Да знам за това сега се сетих. Нали със Сартиъс учихме за развлечение за Дявола преди време.Май го обидих. Последва кратка пауза и той пак промърмори- Утре ще се видим и ще те убия, за да се върнеш при живите. Имаш 12 дни, за да убиеш 120 деца. Имаш по десет на вечер , но убивай колкото можеш. Важното е да свършиш на време. Сяка вечер ще ми казваш колко си убила,а после ще ми готвиш убитото. Времето ти тече на следващия ден след завръщането ти- той вдигна глава и в ръката му се появи един нож, и изведнъж прошепна- Любов- и го заби в сърцето ми. Усетих болка, но не умрях защото утре ще се мре....

Ето я - новата глава. Много се радвам, защато това е най- дългата ми глава на която и да е моя история/изтрита или неизтрита/. Стана около 670 думи със бележката/ първоначолно щаха да бъдат 200😂😂😂/. Радвам се, че четене този боклук пълен с драскъници. Давайте мнение в коментарите или на лично. Нямам против мнението ви, каквоно и да е. Няма да ви занимавам повече с бележки, защото нещо ви дойдоха в повече и дъаа😂. Обичам ви!💖Гледам да публикевам често. С това стават 709 думи точно😂.