Хорора на моя живот

Глава 10

...................Реших да го нападна,но трябваше да не забележи. Хвана ханша ми и ме загледа в очите. Не трябваше да се противя. Чаках само момента да нападна. Бръкнах в малката си чанта. Той ме гледаше какво правя и като, че ли се радваше. Имам си и на идея какво му се въртеше в главата. Захванах здраво ножа и докато се приближаваше да ме целуне забих ножа. Точно в сърцето, като бавно започнах да въртя забоденото сърце. Кръвта се стичаше по него или като капки падаха бързо на земята. Искаше ми се да направя още нещо. Всеки убиец имаше някакъв стил по - който да убивам. Трябваше ми и на мен такъв макар никой да не го види, защото аз ги готвих. Но все пак щеше да бъде яко, затова хванах ножа и махнах главата. След това вдигнах главата и нарисувах хикс върху лицето му. Изглеждаше мега жестокото- яко . Имаше локва около нас. Огледах се . Не беше влязъл никой, а бахме забравили да заключим вратата. КЪСМЕТ, че времето спираше докато убивам макар, че май никой от нас не разбра, че е спирало , дори и самата аз. Приближих се бавно до вратата и тихо заключих вратата, защото вече го бях убила и съответно на това вече часовника щеше да започва да тик- така. Двоен късмет беше, че камериерката бе оставила ключовите на вратата, за да заключа. А сега трябваше да изнасям трупа. ИДИОТКА! Забих си шамар , защото нямам нищо против да се самонаказвам, когато съм виновна затова, че съм идиотка. Огледах се. Имаше три мивки, три кабинки и една стая на камериерката. Трябваше ми човал и парцал, за да изчистя. Разбира се при чистачката ще има. Започнах да ровя из косата си и да търся фиба. За не знам си кой късмет намерих. Дънта- брънта отворих. Имаще доста неща включително парцал и човал. Нагло се ухилих. Грабнах нещата и се запътих към трупаа.

След доста тежък труд
Да чистиш кръв от труп не било лесно, но накрая бях готова. И още един проблем. Как щях да изнеса черен, голям човал из дискотека пълво с хора и трима охранители. Пак се заоглеждах и вече усещах, как очите ми се изморяват. Но явно не се предаваха. В стаята на камериерката имаше униформа. Супер!

Облякох я и изглеждах неочаквано сладко. Трябваше да запаметя момента. Затова с униформата и ножа, на стъклото с телефона и БУМ- най-сладката касапница. Де да имаше страница за убийци, за да си качвам яките селфита.

Следкато се извадих от мислите си прибрах телефона си, заключих камериерската стая и бавно отключих вратата на тоалетната. Излязох от там и потеглих към изхода на дискотеката като с доста сила мъкнех човала така, че да изглежда като боклук.