Хорора на моя живот

Глава 6

Така чеда мои тъй като качих 6 глава много малка, а и ми се освободи време реших да я копирам и да я довърша тук. Дано ви хареса. Приятно четене!

Ето, че бях припаднала за около час макар, че трябваше да съм мъртва. Станах и всичко около мен беше тъмно. Изведнъж се появи бяла светлина. Хъммм какво ли е??? Ухилих се до уши, знаейки какво ще се случи. Може би рядко хората знаят, какво ще им се случи и затова се чувствах късметлийка. Вече второ де жа вю за някакво време при мъртвите и хопала врата. Вече ми омръзваше. Отворих вратата без страх, вълнение или капка живот. И мисля, че знаете кой беше там.

Дявола: О ти се събуди-ухили се дяволски.

Аз: Не ми се спеше много но.......Така както и да е. Казвай как да се връщам при живите и как да убивам, после ме убий за трети път и нека любовта у теб просъществува по-силно- с насмешка казах аз.

Той прибра усмивката си и изглежда, че се ядоса. Подаде ми "Fancy" дъска. Нямах си и напредстава, защо се казва така но ме побиха тръпки. Това е дъка за призоваване на духове. Преди месец, когато бях жива даваха дете с такава дъска. Намерили го удошепо в стаята му. Бухххх, че гадно. Подадеми я заедно с някакви свещи. Бяха ароматизирани.

Дявола: Сега аз те оставям. Трябва да призовеш духа Амора. Той ще ти покаже по много начини, как да убиваш децата.

Аз: Мхм.

Ето, че се появи вратата. Той я отвори и излезе. Останах сама. Реших да не се бавя и набързо запалих свещите и седнах на земята. Сложих дъската в кръга от свещи. Знаех как се ползва. Трябваше за напиша името на духа и после да го изкрещя. Нямаше с какво да го напиша, но и по правила трябваше да е с кръв. Трябваше да го направя, затова си прехапах пръста. Потече кръв и бавно започнах да пиша по дъската. Време беше. Поех си зъх и.....

Аз: АМОРАААААААА!!!!

Изведнъж задуха вятър и нещо започна да се появява. Беше черно. То запачна да се показва. Беше Амора, но нямаше лице. Беше много зловеща. Черната и роба я покриваше цялата. Побиха ме тръпки. Осетих как настръхвах и прехапах долната си устна. Тя мъкнеше и огромен човал. Изведнъж го пусна на земята. От него паднаха около сто дестки трупа. Децата бяха красиви. Безжизнените им тела лежяха на посред нищото, струпани едно върху друго. Явно те ще са опитните зайчета днес.

Амора бавно се приближи. Тя разгърна робата си. Гледката бее потресаваща, но и красива. Зад тъмната роба имаше две хубави и оформени гърди. Надолу имаше бельо. Наистина беше много красива. Да падам си лесбийка./ Това няма нищо общо с мен. Харесвам момчета./
Като свали изцяло робата си по вея беше осеяно с оръжия. Остри ножове, пистолети, пушки,брадви и много други. Как не и тежи? Оръжията сякаш бяха нови.

Явно прецентацията започна.Тя съживяваше по едно дете и точно ми показваше как да ги гоня, целя, беся и други методи. Малко по- малко тя взимаше по едно дете. Някои убиваше, а други разчленяваше, трети ми показваше как стават за готвене. Догади ми се. Щях да повърна.

След дълго време на убийство над деца, разчленяване и готвене, тя свърши. Наоколо макар и в нищото беше осеяно с кръв и безжизнени тела. Кръвта ми дойде в повече. В последствие припаднах, но по- добре. Вечерта и без това нямаше да успея да заспя. С толкова смъртоносни мисли и сцени, които видях от Амора. И с толкова много грижи, които ще имам от утре, когато ще съм отново жива, но ще трябва да убивам, за сметка на това.