Хорора на моя живот

Глава 3

Мина само седмица от смъртта на мама, но аз се още седя и гледам мястото на убийството й.
Досега не вярвах, че живота ми ще се съсипе толкова бързо. Татко се опита да ме помръдне от там но без успех. Скоро нямаше да му се получи.

Тогава на вратата се звънна.Шерифа влезе бясно у нас. Започнаха да си говорят и аз ги подслушвах.

Татко:Шерифе, какво има?-каза притеснено татко.
Шерифа: В целият този малък град са.....-прекъсна притеснено и със сълзи на очи-....убити всички жени и майки.

Тези негови думи ме простреляха като коршум. Болеше ме много за всички като мен или по точно в моето положение. Тогава звъннах на Фека, но се включи гласова поща. Ако думите на шерифа са верни това не вървеше на добре.

Мисля, че Коледната ваканция че се удвои с Траурно-смъртната ваканция. Всъщност чак сега май се осъзнавам, защото почувствах че съм будна. До сега бях кат някакъв транс на тъгата или обладана като от Сатана, но една искаща смърт Сатана. Чувснвах се длъжна да отмъстая. Но тогава се замислих да бъде по-късмо отмъщението и да помагам на татко и Буби.

На Татко щеше да му е нужна финансова помощ и затова започнах работа в "Food King". Това беше малък ресторант в близост до нас. Татко беше много доволен от мен и моята загриженост. За малката ми сестра трябваше редовно да я карам и взимам от детска градина и да и помагам с домашното от градината. Беше ми жал за нея. Другите деца ги прибираха бащите им. Тя даже странеше от всички. Сама се люляше на най-крайните люлки. Тя ми беше обещала , че когато отивам да я вземам направо да отивам там, защото тя не правела нищо друго никъде другаде.

Един ден отидох да я взема но нея я нямаше. Причерня ми пред очите и се затичах при надзирятелката й но тя каза, че днес не я е и виждала. Как???Как се случи това?!???Та аз я оставих на входа. Болки ме свиха в стомаха и тогава телефона звънна. Татко беше. Звучеше притеснен, защото беше звъннал на Шерифа. Татко ми разказа. Имах чувството, че сърцето ми спря да бие. Болки почувствах навсякъде. Порой от сълзи се стекоха по лицето ми, когато нещо ме прободи в сърцето. Кръв се стече по мен. С последния си дъх се обърнах и видях...........

*Съжалявам главата е тъпа но както винаги нямам муза. Главата е по- дълго от досегашните, но да пиша кратки глави ми е навик. Моля споделете мнението си. Обичам ви!*