Хорора на моя живот

Глава 14- ФИНАЛ

Майката влезе в стаята на момиченцето и удобно се намести до нея на леглото.
Мелани: - Мамо разкажи ми приказка- помоли мъничкото човече.
Майката: - Добре- мило отговори- Така.....преди години в нашия малък град имало момиче. То било младо и само на крехките 18 година, но живота му се обърква, като се замества с владетеля на долната земя-Дявола. Тя загубила всичко, но направила сделка с него, като искала само да си върне изгубеното. Но не минало много време и всичко рухнало. И накрая....- майката не довърши, защото знаеше, че дъщеря и' разбираше всичко. Стана и преди да си тръгне я целуна по челото. Светлината в стаята бавно намаля и накрая врата тихичко се затвори.
《》
Вървях по улицата и видях малка къщичка, коята много ми навяваше на онази,която имахме преди да се изнесем. Прозорчето на една от стаичките бе отворено. Нямах какво да правя и реших да поогледам. Подскокнах и се хванах за малкото парапетче. Изтласках се и след секунди се озовах в една малка стаичка. Там спеше моето чисто копие. Завъртях се и огледах стаята, която не се различаваше с нищо от моята. Погледа ми се спря на малкото момиченце, което спеше толкова сладко. Беше красиво и толкова невинно. Седнах до него на леглото. Погалих косата му, а то се събуди. Исках да избягам, но беше твърде късно, защото ме видя. Малките и' очички засияха в тъмното.
Момиченцето: - Иска ми се да имам живот като твоя- сънено каза тя.
Аз се наведох до ухото и'.
Аз: - Внимавай какво си пожелаваш- прошепнах, надигнах се и преди да скоча от прозореца я целунах по челото.
Разбира се, като най- големия идиот вдигнах толкова много шум, че прозореца на детето светна и явно майка и' влезна, но мен вече отдавна ме нямаше.
Отворих шепата си и в нея държах един малък ключодържател "Барби". Взех го от стаята и' както някой ми го взе преди години, когато бях малка. Не дадох на сълзите си да се стекът по лицето ми.
Продължих към парка, а докато вървях размишлявах. Знаех, че нещо не е добре и знаех, че нищо няма да е наред. Извадих се от мислите си, когато видях една празна пейка, защото дъ фък всички бяха заети. Седнах и извадих кутията си с цигари. Запалих една и я поставих между устните си. Дръпнах си и издишах голям облак дим. Порадвах му се, докато нещо странно не се случи. Всичко, което се движеше се забави, докато накрая просто не спря.
Изведнъж останах само аз и пейката, както смачканата на земята цигара, а всичко около мен беше тъмно. Отгоре светеше като от малка лампа светлинка. Осещах всичко около мен, а скоро разбрах и всичко случващо се. Когато седях на пейката някой уви въже около врата ми и заби брадва, която бързо избави раменете ми от товара им. Строполила съм се на земята и така. Хората са разбрали, че аз съм вършела убийствата и разбира се ме набедиха за смъртта на наще. Направиха ми една малка плоча. На нея от сърце пишеше: "Все пак не всеки знае моята хорор история. Не всеки е изживявал моя ужас."
Те го написаха с доста доза сърказъм и бяха доста доволни от измисленото.
Всички страдаха по близките си, които са загубили. Те знаеха, че историята се повтаря от преди години. Затова забраниха да се споменава.
И така аз седях на 18 години, в черен костюм, запасена с оръжия и кутия цигари, а за накрая моето има беше Мелани или вече Мелани- мъртвата.
Извадих поредната си цигара. Димът във формата на малки и многобройни кръгчета успокояваха неспиращите емоций у мен. Така беше постоянно, като понякога заспивах за около 15 минути. Всеки път сънувах случващото се в последно време. И накрая всичко се повтаряше, повтаряше, повтаряше и споменах ли, че всичко се повтаряше, когато светлината изгасна напълно. Всичко около мен бе мрак и като цяло нищо различно. Но изведнъж направо в далечината се показа една искра, която малко по- малко се разрастваше и накрая стана ярка светлина. От нея се показа нещо или по-скоро някой. След малко той се показа, подаде ми ръка и аз я хванах. Така двамата потеглихме към тъмнината.
Since then I am queen of darkness.

----------------
-----
-

-Ист дат?
-Йе меан.

~~~~~~~~~~~~~~~~

Реших да я спра заради малкото читатели, но не исках да я оставям недовършена, затова написах един малък ФИНАЛ. Дано ви хареса и ако сега се съберат поне още 15 искащи "Некст" може да я продължа. Дано ви е харесала. За последно мейби коментирайте и тенкс за онези, които ме подкрепяха до край. Ако имате въпроси по загадъчната глава питате. Също изтрих предната глава 14 т.е. това е главата след 13.
Монкса💞
Думи (знаете как ги образувам):
774