Strong

Chapter 3

Tomlinson's POV

След като разчистих бъркотията и почистих ръцете и коленете си, аз бавно начертах пътя си към спалнята ни с Хари. Лампите бяха изгасени и аз бавно се приближих, внимавайки да не го събудя. Събух дънките си и останах по боксерки и тениска. След това се плъзнах под завивките, придърпвайки ги чак до брадичката ми. Усетих как Хари се размърда и по-късно чифт ръце обвиха талията ми. Той ме придърпа към гръдния си кош, заравяйки лице в косите ми.

- Обичам те, Бу беър.. – промърмори и постави целувка върху челото ми. Усмихнах се и се отпуснах в прегръдките му като постепенно започнах да се унасям.

***

Събудих се на следващата сутрин от звъненето на телефона. Отворих леко очите си и видях седналия Хари, който грабна телефона от нощното шкафче.

- Здравей. – той отговори, гласът му беше дрезгав и дълбок както обикновено. Той извъртя очите си, кимвайки и слушайки човека от другата страна.

- Да. Ние ще бъдем готови. – прозя се и прокара ръка през разбърканите си къдрици. Усмихвайки се, аз затворих очите си отново, сгушвайки се дълбоко в одеялата.

- Мм, чао. – усетих движението в леглото, последвано от ръката, която премина през косата ми.

- Бу. – чух повикването му, палеца му премина нагоре и надолу по бузата ми. Не исках да ставам, затова го игнорирах. Изведнъж усетих устните му върху себе си. В следващият момент той се отдели и се засмя тихо. Дъхът му се сблъска в лицето ми и носа му се допря до моя.

- Знам, че си буден, Бу беър. – прошепна наивно. Можех на практика да доловя усмивката в гласа му. Насилих се да отворя очите си и видях неговите зелени точно пред мен.

- Кой беше на телефона? –попитах, прозявайки се. Той стана и разпери ръце над главата си.

- Пол. Имаме интервю. Той ще дойде тук. – въздъхна и аз бавно станах от леглото. Извъртях очите си уморено докато отивах към банята. Веднъж влязъл вътре, аз се обърнах към огледалото и трепнах при вида на отражението си. Имах торбички под очите си и натъртвания по китките ми, точно там, където Хари ме беше хванал. Дланите ми бяха увити в марля, където започваха раните ми, направени от стъклата, както и имах такива и на коленете си. Въздъхнах и наплисках лицето си, което малко ме ободри.

Излязох от банята и бързо се преоблякох, но Хари го нямаше никакъв. Влачих се буквално надолу по стълбите, тялото ми беше източено от миналата нощ. Седнах на дивана и когато тъкмо го бях направил, чух звънеца. Простенах докато ставах. Отворих вратата и видях усмихващият се Пол да стои точно там. Намръщена гримаса се появи бавно на лицето му.

- Добре ли си, Луи? Не изглеждаш много добре. – усмихнах се леко, поклащайки глава.

- Добре съм. Просто малко уморен, предполагам. – той ме възнагради с малка усмивка, връщайки жеста, но можех да прочета притеснението върху лицето му.

- Добре, готови ли сте момчета? – попита.

- Да, просто ми позволи да доведа Хари. – обърнах се и тръгнах по стълбите.

- Хари! Пол е тук! – казах. Момент на тишина настъпи преди да чуя отговора му.

- Идвам. – отговора му последва обратно, следван от стъпки. Изчаках тихо докато той не заслиза надолу по стълбите. Той отиде до вратата и обу обувките си преди да последва Пол до колата. Настанихме се на седалките като с Хари заехме задните места. Бяхме посрещнати от три засмени лица.

- Хей, момчета! – Лиам поздрави.

- Хей. – Хари отговори щастливо. Дадох му слаба усмивка преди да затворя очите си, накланяйки главата си към облегалката.

- Добре ли си, Луи? Изглеждаш ужасно. – чух Найл да проговаря. Бавно отворих очите си отново, поглеждайки през прозореца.

- Да, просто съм уморен, предполагам. – казах, давайки им същият отговор като на Пол.

- Сигурен ли си, приятел? Ти беше точно така и през последните няколко месеца. – Зейн огласи мнението си.

- Ти наистина беше. – Лиам се съгласи.

- Просто уморен.. – казах отново от разстояние. Погледнах към прозореца и после още веднъж към Хари, който ме гледаше. Бързо извъртях погледа си към преминаващата гледка. Усетих как очите ми се затварят, затова просто ги затворих.

- Луи, какво се е случило с ръцете ти? – чух Найл да пита. Щях да отговоря, но аз просто не можех да се сдържа да остана в съзнание.

- Той лъже, че е просто уморен. – Лиам каза.

- Знам, виж торбичките под очите му. – Зейн отговори.

- Какво се е случило с ръцете му? – Найл попита отново. Този път аз бях сигурен, че той говори на Хари.

- Той се изгори докато се опитваше да готви. – смехът на Найл отекна в колата. Това беше последното нещо, което чух преди напълно да изпадна в безсъзнание.