Strong

Chapter 18

Louis POV

May 21st. 2014

Не знам колко дълго съм лежал тук. И да бъда честен изобщо не се интересувах. Може да съм лежал тук минути, часове, не знам. Не съм помръдвал дори. И не исках. Нямам желание да го направя повече. По едно време чух някой да почуква на вратата, но не отговорих. Просто лежах там. По едно време чух телефона ми да звъни, после и този на Хари. Но не отговорих. Просто лежах там. Бях там и когато някой почна да блъска по вратата.

- Луи!Хари! Отворете. – Лиам извика. Можех да усетя страха и притеснението, което ги беше обзело. Но не ми пукаше. Просто лежах там.

- Добре ли сте момчета? – след това прозвуча гласа на Пол. Знаех, че те се страхуват да не се е случило нещо с Хари и мен. Но не ми пукаше. Просто лежах там.

- Отивам да взема резервния ключ. – чух ирландския акцент, последван от стъпки по коридора. След няколко минути чух как вратата се отключва.

- Хари? Л.. О боже мой, Луи! – Пол прибяга към мен заедно с момчетата и Лу. Очите им бяха широко отворени. Знаех, че те виждат кръвта зад мен. Не можех да го видя, но можех да го усетя. Не ми пукаше. Просто лежах там.

- Луи, боже мой! Бил си.. – Пол започна, поглеждайки към Лиам.

- Извикай полицията. Сега. – тогава той се обърна към Зейн и Найл.

- Вземи одеяло, топли дрехи, боксерки и дънки. Върви. – двамата хукнаха, а Пол и Лу ме гледаха със сълзи в очите си.

- Кой ти го причини? Къде е Хари? – той попита. Просто поклатих глава, не желаейки да говоря за това. Лу изведнъж погледна към Пол.

- Ти не мислиш, че Хари.. – тя млъкна, гледайки към мен. Аз просто поклатих глава. Знам, че съм ненормален, но не искам да вкарвам Хари в беда. Не можех да позволя това да се случи с него. Все още го обичах. Дори, когато очевидно си личеше, че той не ме обича. Погледът ѝ омекна.

- Не знам какво си мисля. Разбира се, той не би. – тя прошепна. Зейн и Найл дойдоха и в ръцете им бяха нещата, които Пол им беше поръчал да донесат. Той взе кърпата и видях как беше готов да го направи. Започнах да ридая. Лу незабавно постави главата ми в скута си и прокара пръсти през косата ми.

- Штт, скъпи. Всичко е наред.. наред е. –почна да шепне в ухото ми. Почувствах се използван и унижен, когато Пол прокара кърпата върху по-ниската ми зона, изчиствайки кръвта. След това плъзна боксерките и дънките по краката ми. Достойнството ми си беше отишло в този момент и аз не протестирах, когато той ме повдигна, издърпвайки ме от дивана. Той уви одеялото около треперещото ми тяло. Сълзите ми се стичаха, но бяха толкова мълчаливи. Той коленичи пред дивана и ме погледна с насълзени очи.