Strong

Chapter 24

Louis' POV

May 23rd, 2014

Седял съм в бунището доста дълго време. Студен, мокър, треперещ.. Изпадал съм в безсъзнание доста пъти и мога да кажа, че нямам никаква идея какво се случва около мен. Всичко беше замъглено, звуците притъпени, тялото-вцепенено. Чувах звуци от повикване от дистанция, но не можех да разбера какво се говори. Изведнъж черно петно изскочи пред мен, нещо ме хвана за лицето.

- Луи!- извикаха. Знаех, че този глас е на някого.. присвих очи в опит да погледна от по-близо и тогава то ме удари.

- Хари.. – промърморих. Той извика нещо, което не можех да чуя, след това ме прегърна силно. Топлината се просмука в тялото ми и аз си позволих да бъда отнесен. Главата ми се отметна назад и аз простенах докато отпадналостта превземаше тялото ми. Опитах се да свържа заобикалящата ме среда с размазаното ми зрение, вглеждайки се наоколо.

- Къде са.. какво? - осъзнах, че той ме държи. Скоро бях изведен на дъжда все още в ръцете на Хари докато стигнахме автомобила. Всичко беше замъглено и аз не можех да го фокусирам, но все пак виждах нещо. Можех да чуя нещо, виждайки как устните на Хари оформят думи. След може би пет минути, аз бях изведен на дъжда отново. Той бягаше заедно с мен в ръцете си и изведнъж зрението ми беше замъглено със светлината, която се стелеше в сградата. Всичко се въртеше от момента, когато той бягаше с мен и стон се измъкна от устните ми поради дискомфорт. Усетих как бях отнет от него и поставен да легна на нещо твърдо. Не! Аз исках Хари!

- Хари.. – казах завалено отново, очите ми го търсеха.

- Штт, скъпи, ние ще се погрижим за теб. – някой каза, ръка мина през косата ми успокоително. Онова нещо, върху което лежах почна бързо да се движи. Можех да видя хората около нас и заключих, че те всъщност ни настигат. Гласовете им се чуваха и всеки говореше на другия, разговора явно беше спешен. Изведнъж черната сянка почна да се разпространява отново и да замъглява зрението ми, точно както и в бунището. И тогава всичко изчезна.

***

Harry's POV

May 23rd, 2014 2:49AM

Ние бяхме в тази проклета чакалня около час или повече и аз обикалях нервно напред-назад. Поставих ръце на лицето си, очите ми се бяха втренчили във вратата на стаята.