Strong

Chapter 25

Louis' POV

May 23rd, 2014 10:57PM

„Елинор Калдър скъса със звездата Луи Томлинсън?!" Прочетох това от списанието, което господин Грифитс плъзна по масата към мен. След концерта ние отидохме зад сцената, за да се срещнем с мениджърите, които ни чакаха. Той не ми каза нищо, само ме хвана за рамото и ме приведе през тъмния коридор към някакво място, което трябваше да бъде усамотено. И ето ме тук, седящ срещу него в празна стая на Croke Park Stadium. Елинор седеше зад мен на стола си и нервничеше. Погледът ми се плъзна към него. Той се наведе напред и пръстите му почнаха да барабанят по масата.

- Кажи ми.. какво е това? – той попита, посочвайки към списанието. Никой от нас не отговори. Той разгърна страницата и посочи към една снимка.

- Обясни това. – погледнах към страницата, само за да видя снимката, на която ме бяха снимали как бягам от ресторанта и можете ясно да видите сълзите, които се стичаха надолу по лицето ми.

- Аз просто.. всичко ми се струпа наведнъж и ми дойде в повече. Не исках да правя това. – казах тихо, гласа ми поддаваше. Елинор постави окуражително ръка върху рамото ми.

- Не искаше да го направиш? – той попита и отново се наведе напред.

- Това. – казах несигурно, посочвайки към мен и Елинор. Това беше просто част, която исках да приключи сега.

- Това не е твой избор, Томлинсън. Ти ще продължиш да се виждаш с нея докато аз не ти кажа друго или докато договора ти не приключи.

- Но аз не.. – той удари по масата, прекъсвайки ме.

- Казах, че това не е твой избор! Ние не искаме феновете ти, които повечето са момичета да разберат, че ти и Хари сте педерасти, които го искат в задника!

- Луи, ти не трябва да търпиш това от този.. от това чудовище. – Елинор извика, хватката ѝ се затегна около рамото ми.

- О, но той ще го направи. Освен ако не иска това да му струва много: момчетата от бандата, Пол и целия фендъм както и тези, които отговарят за „Една посока". – подигра се. Наведох глава към скута си, бях победен. Не можех да сторя това на някой, само защото това бяха мои проблеми.

- Така, това и ще направим. – той каза.

- Ще изпратим двама ви на среща и така ще покажем, че слуховете са измислици. Схванахте ли? – погледнах надолу отново.

- Да, господине.. – прошепнах едва доловимо. Елинор ме стисна за ръката.

- Всичко ясно ли е, госпожице Калдър? – той извика.

- Ясно. – каза през зъби. И с това той ме изправи на крака и ме изведе от стаята. Стигнахме края на коридора, когато аз изведнъж спрях. Тя се обърна към мен притеснено докато сълзите почнаха да се заформят в очите ми.

- О, Луи.. – тя прошепна, придърпвайки ме в прегръдка. Почнах да ридая тихо и тя прокара пръсти през косата ми. Не ми каза нищо. Мислех, че тя просто знае, че няма смисъл да казва нещо, защото така или иначе то няма да ми помогне в момента. Исках да имам някого до себе си и знаех, че тя ще бъде до мен. Тя се отдръпна за малко и после отново ме придърпа в ръцете си. Нежно избърса стичащите се сълзи.

- Надявам се, че един ден ще приключим с това, Ел. Тогава и ти ще можеш да намериш някой за себе си. Всеки мъж ще бъде късметлия с теб. – казах като бях честен и я прегърнах силно.

- Надявам се и аз, Луи. Не, ние ще го направим. Ние сме в това заедно.. И знам със сигурност, че Хари е такъв късметлия да те има. – отделих се от нея и я погледнах. Поклатих глава.

- Ако нещо.. Аз съм щастлив да го имам. Погледни ме, Ел. Аз съм грозен, дебел, безполезен, глупав.. – тя ме прекъсна рязко.

- Луи Томлинсън, не казвай тези неща за себе си! Ти си наистина очарователен. Ти си забавен, мил, умен, добре изглеждащ и не добавих това, че имаш хубава коса. – тя се изсмя и оправи немирните ми кичури. Смях се с нея дълго, карайки я да си мисли, че вярвам на думите ѝ. Но аз знаех, че тя просто лъже, за да се чувствам по-добре. Нали?