Strong

Chapter 32

Louis' POV

May 24th, 2014 9:24 AM

Оглеждах стаята замаяно, зрението ми все още беше малко замъглено. Бях се събудил преди двадесет минути, но все още гледах сънено от лекарствата, които лекарите ми бяха дали. Продължителните звуци отекваха в ушите ми, а тръбите бяха омотани около ръцете ми и закачени към кой знае какво. На няколко пъти си помислих как мога да се освободя, така че да мога да си причиня и известна доза вреда. Може би достатъчно, че да ме убие (въпреки това, което се случваше в съзнанието ми, аз знаех, че нищо лошо няма да се случи дори и да опитам) Но не можех, чувствах се слаб и уморен. Изведнъж вратата се отвори и майка ми влезе вътре.

- Мамо? – прошепнах дрезгаво, отваряйки очите си. Тя се приближи, а баща ми застана зад нея. Очите им бяха червени и подути, засъхналите сълзи бяха върху бузите им. Тя придърпа стол близо до мен, а аз зарових лице във възглавницата, за да не я поглеждам. Тя бавно вдигна ръка и пръстите ѝ минаха през косата ми.

- Как се чувстваш, скъпи? – попита тихо докато баща ми се настани до нея. Дадох ѝ много малка усмивка в отговор, тъй като не исках да говоря.

- Какво правиш тук? – попитах, гласът ми беше слаб и дрезгав. Ръката ѝ престана да се движи и замръзна в косата ми.

- Защо ние да не сме тук? – преглътнах тихо преди да отговоря.

- Не мисля, че на някого му пука. – притворих очите си, чувайки въздишките на родителите ми.

- О, Луи.. – чух баща ми да казва.

- Не си помисляй, че не ни пука за теб! – каза заканително майка ми, ръката ѝ почна отново да се движи бавно. Отворих очите си, болката започваше да се връща в главата ми.

- Мамо.. – прошепнах. Палецът ѝ се плъзна по челото ми, а след това надолу до ухото ми.

- Какво?- затворих очите си.

- Боли ме главата.. – промърморих.

- Знам, Бу беър... - отворих клепачите си с усилие, гледайки как тя натиска бутона, за да дойдат сестрите. Не повече от минута след това една чернокожа сестра влезе в стаята.

- Какво става, сладур? – каза тя сладко. Извърнах погледа си от нея, гледайки нищото от разстояние.

- Боли ме глава.. – промърморих отново.

- Няма проблем. – тя отиде в близкия ъгъл и сложи нещо на подноса. Когато се обърна видях игла в ръката ѝ. Сърцето ми спря при вида на гледката. Бях напълно притеснен от това. Майка ми припомни, защото хвана ръката ми силно, другата ѝ ръка се вплете в косата ми. Погледнах я, нищо не забелязах, но усетих пробождането в ръката си.

- Това ще те приспи. – но аз не бях достатъчно уморен.. усещах как действието им бавно се разпространява, болката изчезваше, но умората си казваше думата. Опитвах се да държа очите си отворени, не искайки да заспивам.

- Заспивай, скъпи.. ние ще бъдем тук, когато се събудиш. Имаме да говорим за някои важни неща. – исках да я питам за какви по-точно неща, но сънливостта ми надделя и аз се унесох в дълбок сън.