Strong

Chapter 2

Tomlinson's POV

Погледнах надолу към счупената рамка на пода и чух как вратата се затръшна. Събрах парчетата стъкло и се вгледах в картината, която лежеше долу. Сърцето ми се сви, когато я погледнах, припомняйки си щастливите времена. Беше забавно всъщност. Ние носехме едни и същи суитчери и Хари ме гледаше с усмивка на лицето си. Щастливи времена... аз въздъхнах, поглеждайки надолу към кървящите си ръце. Да бъда честен, аз не помня кога нещата станаха толкова зле. Или пък защо. Изглежда, че Хари... се сопна един ден. Помня го много ясно. Всичко се преобърна в съзнанието ми, съмнявах се, че някога ще мога да изтрия спомените с гума.

Ретроспекция:

Прозинах се бавно и превключих на друг телевизионен канал. Беше около единадесет вечерта и аз чаках Хари да се прибере у дома. Усмихнах се бавно на мислите си. Усмивката ми нарасна щом се сетих за разбърканите къдрици, които толкова обичах. Нефритените зелени очи, перфектната челюст, аз.. мислите ми бяха прекъснати от шума при отварянето и затварянето на вратата. Надигнах глава над облегалката на дивана, за да видя как той събува обувките си и ръката, с която се подпираше на стената, станах и се упътих към него.

- Липсваше ми днес, Хари. – казах, увивайки ръце около талията му. Поставих лице на гръбнака му, дълбоко вдишвайки аромата му. Въздъхнах. Изведнъж той ме избута от себе си и тръгна към дивана. Намръщих се докато вървях точно зад него.

- Хари, добре ли си?- попитах и той падна върху дивана с въздишка. Приближих се и седнах до него. Очите му бяха затворени, главата наклонена назад. Вдигнах ръката си и я поставих върху рамото му.

- Хар.. – спрях думите си, когато очите му внезапно се отвориха и той грубо хвана китката ми.

- Ще млъкнеш ли за пет минути!? – той изкрещя, хватката му стана по-здрава. Погледнах го шокирано. Хари никога не е замахвал към мен по този начин.

- Оу, нараняваш ме.. – изскимтях, свит в хватката му.

- О, съжалявам, да не би да нараних принцесата? – попита саркастично. Получих достатъчно от това и изтръгнах ръката си от него.

- Какъв ти е проблема? – извиках, изправяйки се. Очите му потъмняха и той бавно се изправи. Той се извисяваше над мен, гърдите му се опираха до моите. Никога не съм го виждал такъв и не ми харесваше. Той се наведе по-близо и устните му погалиха ухото ми, дъха му се разби точно от тази страна.

- Искаш да знаеш какъв ми е проблема ли, Луи? – преглътнах тихо, кимвайки с колебание. Той се засмя и постави ръка върху корема ми. Тогава той хвана задната част на врата ми силно. Наведе се надолу докато ме гледаше в очите.

- Ти. –изръмжа, поваляйки ме на земята. Приземих се точно по гръб и ахвайки от болка. Бавно се претърколих, опитвайки се да се изправя. Действията ми бяха спрени от удар в стомаха. Извиках от болка и тялото ми се плъзна по пода. Предпазливо затворих очите си и увих ръце около себе си, за да се защитя.

- Ти си прилепваща малка кучка! – усетих една единствена сълза, която потече от окото ми и се приземи върху носа ми. Чух стъпки и простенах докато бавно отварях очите си. Огледах се, за да видя Хари, който стоеше до мен. Той бавно приклекна до треперещото ми тяло. Изхлипах, когато той постави нежно ръката си върху бузата ми. Аз бях шокиран. Аз бях.. аз бях уплашен от Хари. Можех да усетя тресящото си тяло. Той вдигна ръката си и пръстите му преминаха през косата ми. Тогава той стана и си тръгна. Бавно се надигнах като се подпирах на ръцете си, улових облегалката на дивана и се изправих на треперещите си крака. Плаках докато болката се изпари от стомаха ми. Превих се докато сълзите се стичаха по лицето ми. Застанах на коленете си, вглеждайки се в пода. Какво се случи?

Край на ретроспекцията.